Русия използва непрозрачни закони за регистрация на компании, заобикаляйки данъчни правила и неравностойни антикорупционни практики с цел да разшири икономическото си влияние в някои западноевропейски страни, става ясно от доклад, цитиран от изданието.
Документът е изготвен от Центъра за стратегически и международни изследвания. В него три държави - Австрия, Италия и Холандия – са определени като „помощници" на финансовата и политическата система, чрез която волно или неволно са позволили на Кремъл да демонстрира своята икономическа и политическа власт.
От началото на кризата, свързана с присъединяването на Крим, размерът на инвестициите, направени от Русия в Австрия, почти се е удвоил, въпреки че САЩ и Европейският съюз наложиха санкции срещу Москва. Делът на руските инвестиции през 2017 г. съставлява над 16% от общите преки чуждестранни инвестиции в Австрия, докато през 2013 г. тази цифра е 8%, се казва в доклада.
Икономическите връзки между Италия и Русия също се засилват и сега някои от водещите политически партии споделят антииммигрантските възгледи на Кремъл и скептицизма му Европейския съюз.
Руските компании правят стратегически инвестиции в италианския сектор на енергетиката, комуникациите и недвижимите имоти, а италианските банки са на второ място след швейцарските по отношение на финансови инвестиции в Русия, които възлизат на почти 23 млрд. долара.
Нидерландия се е превърнала във втори търговски партньор на Русия, отбелязват авторите на доклада. Ако през 2009 г. размерът на депозитите на руските компании в страната достигна 49 млрд.долара, през 2017 г. те нарастват до 121 млрд. долара. По същество този ръст пада през 2014 г., когато са наложени санкции, но размерът на руските депозити през последните години остава стабилен.
„Бизнесмените работят въпреки санкциите. Това е доста странна игра”, коментира един от авторите на доклада - Хедър Конли, който преди това е работил в Държавния департамент на САЩ.
Както подчерта Конли, целта на доклада не е да се организира битка за Европа и трите страни, а да се обърне внимание на неотложната необходимост от трансатлантическо сътрудничество в борбата срещу незаконните финансови потоци.
Това сътрудничество ясно утихна миналия месец, когато Европейската комисия включи американските територии Пуерто Рико, Гуам, Американска Самоа и Американските Вирджински острови в списъка на юрисдикциите, които се борят слабо с прането на пари и имат несъвършени правила в борбата срещу финансиране на тероризма.
Министерството на финансите на САЩ отговори с изявление, в което протестира срещу включването на териториите в списъка и препоръча на финансовите служби на Вашингтон да го игнорират.
„Размахваме пръст едни на други, но заедно не предприемаме никакви стъпки”, констатира Конли, старши вицепредседател на Центъра за стратегически и международни изследвания. „Междувременно финансовите ни системи до известна степен се експлоатират."
Говорител на нидерландското посолство във Вашингтон заяви, че страната й е напълно наясно с влиянието на Русия върху други страни. „По никакъв начин не се смятаме за съучастници на злонамерените действия на Русия – било то волно или неволно“.
Според дипломата, статистическите данни за транзита на руски стоки, преминаващи през пристанище Ротердам, оказват голямо влияние върху крайните цифри. „Напълно признаваме недостатъците на факта, че нашата данъчна система е фокусирана върху международната търговия. Борбата с укриването на данъци е в основата на политиката на нашето правителство", увери говорителят на посолството на Нидерландия в САЩ.
Представител на австрийското посолство във Вашингтон заяви, че властите на страната му не могат да коментират документ, който не са чели. Посолствата на Италия и Русия не са отговорили на искането за коментари.
Цитираният от списанието доклад е съвместен проект на Центъра за стратегически и международни изследвания и Центъра за изследване на демокрацията в София, който се занимава с проблемите на европейската политика. Това е вторият документ от проекта, озаглавен „Кремълският сценарий", работата по който започна през 2016 г. с цел повлияване на дебата за действията на Русия в други страни. Американските разузнавателни служби твърдят, че руският президент Владимир Путин е разпоредил намеса в изборите в САЩ, но Москва отрича обвиненията.
Посочените в доклада финансови потоци не са напълно забранени от настоящите икономически санкции и не всички от тях са свързани с незаконни дейности.
„По принцип няма нищо лошо в сътрудничеството между бизнес средите и компаниите в Русия и Европа. Но тъй като Кремъл косвено контролира руския бизнес, това сътрудничество не е защитено от натиск. Те може да бъдат принудени да насърчават политически цели или да създадат цяла мрежа, за да защитят руските интереси", се казва още в документа.
В доклада се отбелязва също, че бившите европейски лидери понякога защитават руските интереси. По-специално, една организация участва в лобирането във Вашингтон в интерес на бившия украински президент и поддръжник на Кремъл Виктор Янукович.
Противоречията относно финансовата прозрачност не са ограничени до територията на Европа. В САЩ приемането на закони, които изискват повече информация за онези лица и организации, които стоят зад сделки с недвижими имоти и всъщност собствени компании, многократно се проваляха, припомня изданието.
Превод и редакция: Тереза Герова
