Разбира се, Тръмп не можеше да каже това открито. Вместо това, когато напусна Виетнам в четвъртък, президентът предположи, че решението му да напусне срещата на върха на ранен етап е мотивирано от по-основната загриженост: нереалистичните изисквания на Ким за пълно облекчение на санкциите и неговото възмущение за ядрено разоръжаване. Да, тези въпроси са истински притеснения в САЩ, но в крайна сметка те се отнасят единствено до отражението на по-широката севернокорейска пречка пред едно споразумение: текущата философия на преговорите въвсевернокорейския вътрешен кръг.
Ким остава между собствения си интерес от разоръжаване и икономическо отваряне срещу висши служители от режима, които вярват, че могат да получат нещо като победа, без да жертват основните елементи на своите ядрени и балистични ракетни програми. В крайна сметка, Тръмп и държавният секретар Майк Помпео знаят, че Ким трябва да се възползва от инициативата тук. Те знаят, че той все още не е решил как да балансира това уравнение.
Това не означава, че трябва да губим надежда. Американската разузнавателна общност и поне още един близък американски съюзник смятат, че Ким може да се съгласи на сделката, която е адресирана към много американски проблеми (макар и вероятно да изисква новаторско мислене за ядрените бойни глави). Проблемът е, че висшите държавници около Ким са по-малко заинтересовани от тази сделка.
Водени от висшия съветник Ким Йон-чол, други висши служители смятат, че американските санкции могат да бъдат намалени с течение на времето, а с тях и изискванията на САЩ за пълна денуклеаризация. Стимулите за това убеждение са значителни. В крайна сметка, стратегията на Северна Корея отдавна се фокусира не върху икономическите реформи, а по-скоро върху намаляването на американския военен отпечатък в Южна Корея, извличането на икономически отстъпки от Южна Корея и САЩ и изграждането на гаранция за оцеляване на режима под формата на ядрена интерконтинентална програма за балистични ракети.
Това ни връща към решението на Тръмп да си тръгне. Това действие означава, че Тръмп е хвърлил топката на Ким Чен-ун. Докато Тръмп, с основание, е отправял комплименти към севернокорейския лидер в своите коментари, президентът същотака признава, че Ким Чен-ун трябва да направи скока тук. Само той може да избере между одобряването на истинска голяма сделка или отлагането на старата стратегия за концесиониране на натиска от страна на хардлайнерите. Като се отдалечи по такъв явен, макар и учтив начин, Тръмп показва на Ким Чен-ун, че е дошло времето да се вземе решение.
Разбира се, това е рискован натиск. Ким Чен-ун може да се върне у дома и да чуе съвета на Ким Йон-чол, че новите тестове за ракети могат да принудят Америка да се върне на масата по-приятелски. Тук обаче си струва да се отбележи, че Тръмп твърди в четвъртък, че Ким Чен-ун е обещал да не провежда нови тестове. Това лично обещание е важно: той инжектира принцип на доверие в отношенията между двамата мъже. Ако Ким Чен-ун сега наруши това доверие, Тръмп ще знае, че хардлайнерските стратези са спечелили и е време да обмислят други средства за севернокорейската денуклеаризация.
Независимо от това, Тръмп вече е показал на севернокорейския върховен лидер, че този процес ще работи само ако е на борда. Срещата на върха в Сингапур миналата година беше срещата на високо равнище, Ханой беше "времето за Ким Чен-ун да се справи с реформите, или да продължи с военните програми и да посрещне последствията".
Превод и редакция: Юлиян Марков
