На 13 януари Хуан Гуайдо е мистериозно отвлечен от собствения му автомобил и също така мистериозно освободен
"Това започна да създава легендата за Хуан Гуайдо", казва Педро Бурели, активист на опозицията във Венецуела, базиран във Вашингтон.
Днес Гуайдо, 35-годишен политик, който е бил почти непознат в чужбина само преди два месеца, е признат за временен президент на Венецуела от повечето западни страни. Гуайдо - обикновен инженер, обичащ бейзбол, избран в парламента през 2015 година отправя покани към президента Тръмп и други лидери и се обръща към масовите протести. За първи път, откакто дойде на власт през 2013 г., авторитарното, квази-социалистическо правителство на Мадуро има реална опасност да падне от власт.
Историята за издигането на Гуайдо включва тайни пътувания, дипломатически маневри във Вашингтон, Канада и Южна Америка и месеци на стратегии от страна на венецуелските активисти. Но това е и историята на случайния лидер, който прие мантията на своята партия в момента, в който тя изведнъж имаше значение.
За Тръмп Венецуела е приоритет от първата му седмица в Белия дом, когато изненада екипа си по национална сигурност, като призова за брифинг за богатата на петрол страна, насочена към икономически срив. „Той искаше да знае какво правим и как можем да направим повече”, спомня си Фернандо Куц, бивш служител, който участва в сесията.
Но може би най-важното събитие в издигането на Гуайдо беше решение на 4 януари от Канада и дузина латиноамерикански страни известни като „Групата от Лима“ да не признаят Мадуро, когато той се закле за втори мандат на форум, като изборитве бяха обявени за нечестни и фалшифицирани.
„Началото беше декларацията на „Групата от Лима”“, заяви Хулио Борхес, влиятелен лидер на опозицията във Венецуела, изгонен в Колумбия. "Те не признават Мадуро, така че е ясно, че изпълнителните правомощия трябва да бъдат прехвърлени на законодателната власт." На следващия ден се закле новият председател на парламента Хуан Гуайдо
Опозицията на Венецуела отдавна се ръководи от богати професионалисти със светла кожа, които доминираха в политиката и бизнеса преди възхода на левия Уго Чавес в края на 90-те години. Произходът на Гуайдо е по-скромен. Син на търговски пилот и учител, той има шест братя и сестри
Стратегия на опозицията беше да откажат да признаят Мадуро след инагурацията му на 10 януари. Но активистите са обсъждали дали да сформират преходен съвет или да направят нещо по-смело - да се позоват на конституционна клауза, за да обяви ръководителя на опозиционния конгрес за временен държавен глава. "Прекарахме часове и дни да решаваме какво да правим", каза Борхес.
През първите три седмици на януари лидерите на венецуелската опозиция тихо изпратиха емисари до чуждестранни правителства и военни, за да преценят реакцията на евнтуално обявяване на Гуайдо за президент, вероятно на митинг в Каракас на 23 януари. Няколко седмици преди това самият Гуайдо е посетил САЩ, като е напуснал Венецуела нелегално през границата с Колумбия, където се среща с Луис Алмагро-лидер на Организацията на американските държави.
Ден преди 23 януари, Тръмп е бил информиран няколко пъти за Венецуела. Конгресмените и сенатори от Флорида, включително републиканския сенатор Марко Рубио, откровен критик на Мадуро, лично призоваха Тръмп да подкрепи Гуайдо. Същата нощ Пенс се обади на Гуайдо, като обеща подкрепата на САЩ, ако венецуелците следват конституционния ред, заяви официалният представител на Белия дом.
"Очевидно искахме да се уверим, че преходът ще е мирен, а действията - конституционни", каза официалният представител. С подкрепата на по-голямата част от страните по света, Гуайдо застана пред тълпата на 23 януари и се закле да поеме правомощията на президент.
В средата на декември 97% от запитаните венецуелци никога не са били чували за Гуайдо, според „Делфос“, агенция базирана в Каракас. Четири седмици по-късно почти 60 процента от населението го подкрепя.
