Пет месеца по-късно президентът Николас Мадуро все още е на власт - и американската политика е неактивна. Нямаше интервенция и след няколко неуспешни опита за сваляне на режима, венецуелската опозиция се върна към преговорите с Мадуро с помощта на правителствата от Латинска Америка и Европа.
Съединените щати не участват. Вместо това, както WP съобщи миналия месец, Тръмп взе „да се оплаква, че е бил подведен за това колко лесно би било да се замени социалистическият лидер“.
През този месец Тръмп си избра нова цел – Мексико, като го обсипа със заплахи за тарифи и искания за незабавно спиране на потока от мигранти и наркотици през границата, преди да приеме козметично решение. Преди Мексико беше Иран, с който Тръмп изглеждаше готов да води война в началото на май, ако не промени изцяло външната си политика. А преди това беше Северна Корея, която Тръмп заплаши с „огън и ярост“ и след това се „влюби“ в нея в също толкова неефективен опит да я накара да се откаже от ядрения си арсенал.
Тук има модел. Тръмп си избира чуждестранен противник. Прави максималистично искане: сменете си режима, разоръжете се напълно; „незабавно спрете потока на хора и наркотици“. Избягвайки координацията със съюзниците или Конгреса, той приема драматични мерки, които според него бързо ще доведат до резултат: ембарго на петрола, тарифи, заплахи за военни действия. Тогава, когато се окаже, че в реалния свят не е толкова лесно да се свали латиноамерикански диктатор, да се накара Северна Корея да се откаже от ядрените си оръжия или да се принуди Иран да изостави регионалните си амбиции, той се оттегля или просто се премества на следващата цел.
Това, което остава впоследствие, е поредица от външнополитически фалити, много подобни на серийните провали в недвижимите имоти, които бяха запазена марка на Тръмп. Малка армия от специални представители на Държавния департамент се мъчи да изчисти бъркотията. В добавка към Северна Корея, Венецуела и Иран, те могат да бъдат намерени в Афганистан и Сирия.
Междувременно Тръмп излъчва спокойствие. Северна Корея се върна към изстрелването на ракети? Президентът не е „лично” притеснен. „Моите хора мислят, че това може да е било нарушение“, каза той след изстрелване миналия месец. „Аз гледам на това по различен начин“.
Военни действия срещу Иран? „По-скоро не“, казва Тръмп седмици след решението си да блокира всички ирански продажби на петрол, изпращайки нови сили в Персийския залив и предупреждавайки Техеран „никога повече да не заплашва САЩ“, защото „това ще бъде официалният край Иран“.
Що се отнася до Венецуела, нищо – с изключение на на пръв поглед произволен „туийт“ от миналата седмица, в който казва, че „Русия ни информира, че са изтеглили по-голямата част от хората си от Венецуела“ – твърдение, което бързо се оказа невярно.
Може би всички трябва да сме благодарни за непостоянството на Тръмп. В крайна сметка, американска инвазия във Венецуела или война със Северна Корея или Иран би била катастрофа. Вместо това ние просто имаме серия от притеснения, които подкопават доверието в САЩ и са в полза на по-компетентните противници като Русия и Китай.
Проблемът е, че няколко от кризите, от които Тръмп се отстрани, съдържат бомби със закъснител. Северна Корея все още страда от санкции и недостиг на храна; режимът на Ким Чен-ун заплашва, че ако не получи облекчение до края на годината, ще пресече червените линии на САЩ, например чрез тестване на междуконтинентални ракети. Тъй като приходите от петрола намаляват благодарение на Тръмп, Иран също се движи към премахване на ограниченията върху ядрената си програма. И мигрантите от Централна Америка ще продължат да идват през Мексико.
Мадуро няма какво толкова да направи, за да заплаши САЩ. Но той може да продължи да репресира собствения си народ, а освен това може да остане на власт независимо от драстичните петролни санкции, които наложи Тръмп и които предизвикаха и без това малките приходи на Венецуела да изчезнат. А това води до тежка хуманитарна катастрофа, за която все повече обвиняват САЩ.
Може би Тръмп ще има късмет и тези бомби ще се обезвредят от само себе си. Накрая Мадуро може да бъде свален от неговите генерали или да бъде усмирен от дипломатите от Латинска Америка и Европа. Вместо да предизвикат криза, Иран и Северна Корея могат да решат да изчакат, за да видят дали Тръмп ще загуби изборите за преизбирането си.
Това, което със сигурност няма да се случи, е реализацията на всеобхватните цели на Тръмп чрез неговата формула на буйство, тормоз и забравяне. Справянето с толкова тежки проблеми като Северна Корея и Иран, или дори Венецуела и мексиканската граница, изисква сложна стратегия и търпелив подход. Този президент не е способен на нито едното от двете.
Превод и редакция: Иван Христов
