Ако Меркел наистина е сериозна в това, нейната първа стъпка трябва да бъде поправянето на грешката, направена от нейното правителство през март 2011 година, когато то обяви края на ядрената енергия в Германия до 2022 година, пише американското издание The Washington Post в материал, представен без редакторска намеса.
Последвалият енергиен преход, великият план на Меркел за пост-ядрено бъдеще, доминиран от вятъра и слънчевата енергия, постигна сравнително малко, по отношение на намалените въглеродни емисии, въпреки че струваше 160 милиарда евро през последните пет години.
В неотдавнашен доклад на германската федерална сметна палата се казва, че „огромните усилия и значителната тежест върху гражданите и икономиката“ са „в рязък контраст с получените слаби ползи“.
Биха ли аплодирали харвардци това, ако бяха наясно с този факт? Не само, че страната на Меркел няма да успее да постигне целта си за 2020 година за намаляване на емисиите с 40% в сравнение с 1990 година, но дори общите емисии остават непроменени за първите шест години на Energiewende - преди да спаднат с 4% през 2018 г., главно защото по-топлото време намалява нуждата от отопление. Германците плащат най-високите цени за електроенергия в Европа.
Същността на проблема: Преди това Германия разчиташе на 17 ядрени реактора за около 25% от електричеството си. Сега тя получава около 12% от седем, като е изключила 10 реактора с много години на експлоатация останали в тях. Тъй като възобновяемите енергийни източници, като вятъра и слънчевата енергия, все още не могат да компенсират загубената атомна енергия, Германия трябваше да я замени в краткосрочен план с нови инсталации, които работят с – предполагате правилно - въглища.
Тук има глобален урок. При всичките си рискове ядрената енергетика остава основен източник на базова електроенергия с ниски емисии на въглерод, което представлява 18% от общото електроснабдяване на индустриалния свят и 10% за света, като цяло.
В доклад от миналата година на Международната агенция по енергетика се казва: „Без ядрени инвестиции, постигането на устойчива енергийна система ще бъде много по-трудно“. Всъщност в доклада се казва, че постигането на целите на споразумението от Париж 2016 г. изисква „увеличаване на ядрената енергия“.
Като член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която принадлежи и германското правителство, МАЕ не стига до там да критикува Германия директно, но нанасянето на косвен удар по Energiewende на Меркел е очевидно.
Въпросът не е в това, че Германия задължително е сбъркала да преследва чиста енергия или че Energiewende е обречена на провал. Просто Германия може да постигне своите въглеродни цели много по-бързо, като запази ядрената енергия.
Самата Меркел признаваше това. През 2010 г., в изпълнение на обещанието си от успешната предизборна кампания през 2009 г., тя обърна предишната политика на коалиционното правителство на социалдемократите и Зелените и прокара закон за удължаване на живота на атомните електроцентрали в Германия със средно 12 години. „Спешно трябва да удължим живота на нашите централи“.
В този случай това икономически и екологично решение беше политически непопулярно. Макар и това да е нацията, която ни даде рентгенови лъчи и квантова механика, а ядрените й централи имат перфектна безопасност - и която избра физик, Меркел - една от културните особености на Германия е фобия от ядрената енергия.
Когато цунамито разруши японската атомна електроцентрала Фукушима през 2011 г., германските антиядрени настроения нараснаха, а политическата смелост на Меркел се изпари и тя се отметна.
Изведнъж ядрената енергия, която преди това наричаше „мост“ към възобновяемото бъдеще, трябваше да си отиде, въпреки малката вероятност от авария, подобна на тази във Фукушима и в много различни геоложки и технологични обстоятелства в Германия.
Най-легитимната загриженост, свързана с ядрената енергия - изхвърлянето на отпадъци - не става много по-лесна за разрешаване в резултат на ускореното премахване. И сега има рискове и разходи за извеждане от експлоатация на толкова много реактори наведнъж.
Германска правителствена комисия неотдавна обяви, че целта е до 2038 г. да се премахне въглищната енергия, включително и новите инсталации. При липса на въглища и ядрена енергия за подсигуряване в случаи на безветрените и мрачни дни, Германия осъществява внос на природен газ от Русия, което създава геополитически риск – тоест, зависимост от президента Владимир Путин.
Междувременно въглеродните емисии на глава от населението във Франция, която генерира три четвърти от електроенергията си от ядрен разпад, са приблизително половината от тези в Германия.
Със сигурност Франция планира да намали зависимостта си от ядрена енергия до 2035 г., но до 50% от електроенергията, а не до нула. Дори Япония - действителната жертва на Фукушима - планира да запази частично ядрената си енергетика.
В цитата на Харвард от докторската степен на Меркел нейната анти-ядрена политика се нарича „разумна и популярна“, което, за съжаление, е точно само във втората си част, но е дълбоко погрешно в първата.
По-скоро, както се посочва в доклада на МАЕ, Energiewende на Меркел е пример за това как да не управляваме икономическите и екологичните компромиси, предупредителна история, чиито уроци трябва да се вземат предвид в САЩ.
Превод и редакция: Иван Христов
