Смолян. Сурвакането и до днес се изпълнява в Родопите, а корените на обичая се губят в древността. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Тинка Белегова – уредник в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. „Обредното обхождане на населено място от сурвакарчетата започва преди разсъмване. Участниците в обичаят най-напред сурвакат всички членове на семейството след това обхождат домовете на роднините и на всички съседи. Те потупват трикратно всекиго по гърба като благославят: „Сурва, сурва весела година – жива здрави догодина, догодина до амина!“. Вярвало се, че при докосването на човек от дряна, върху него се пренасяла магическата сила, тъй като суврачката е пренощувала под звездите“, разказа Белегова. Тя посочи, че за тези пожелание сурвакарите са дарувани от стопаните с дребни монети, а стопанката и дава колачета, орехи, лешници, сушени плодове.
„В някои селища в Родопите е характерен интересен обичай, който е записан от специалистите и се нарича „Бухане“. Той все още се изпълнява във някои селища в региона и съпътства сурвакането. По-големи момчета от сурвакарите отиват до реката и носят мокри речни камъни. Отиват в дома, тупват ги пред огнището и наричат: „Както тече реката, тъй да текат и парите в тази къща, както тежи камъкът, тъй да тежат парите в кесията на стопанина!“. Тази благословия е била много ценна от стопаните на къщата и се дарувала със сребърна монета“, отбеляза Белегова. Тя допълни, че така сурвакарите обикалят цялото село. След като приключи сурвакането, сурвачката не се запазва, а се хвърля върху покрива на къщата или се закичва на китно от плодородните дръвчета в градината.
Нели ГЕРГЬОВСКА