Смолян. Изработването на мартеницата в Родопите е трябвало да стане най-късно вечерта преди празника Баба Марта или рано сутринта преди изгрев слънце. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Тинка Белегова – уредник в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. „Жените, които трябва да изработят мартеницата е трябвало да са чисти и да не докосват огъня, в противен случай тя загубвала своята магическа сила. В Родопите най-напред мартениците са се изработвали от червена непредена или полуопредена вълна, а по-късно вече се добавяла и бяла такава. Памукът, ленът и конопът навлезли по-късно в обичая. Най-разпространеният вид мартеница в Родопите е този от бяла и червена прежда и досега си остава така, като червеният цвят е пожелание за здраве и живот и средство за предпазване от болести, знак на пръстта, на зачеването, на раждането. Белият цвят се появява по-късно, с пожелание за дълъг живот. Именно заради това, когато ние окичваме мартениците наричаме: „Да си здрав, да си червен, да остарееш и да побелееш“, поясни Белегова.
Към традиционните бял и червен цвят, по-късно родопчанката прибавяла и други цветове като син, зелен, жълт, розов, оранжев, прибавяли се и допълнителни елементи като синьо мънисто, чесън против уроки, сребърна паричка , глигански зъб, които допълвали и засилвали предпазната функция на мартеничките. Те се завързвали на всички в домакинството – на дясната ръка на дечицата, на вратлетата им, на плитките на момичетата, на хурките на бабите, мотовилките, вретената, чекръците, на всички домакински уреди. С тях се закичвали и млади и стари, и на ергени, които ги носили на кръста под пояса или в потурите, на стопанските постройки, плодните дръвчета и агънцата, теленцата и кончетата, каза още Белегова.
Нели ГЕРГЬОВСКА