Смолян. Смисълът на закичването с мартеничка е бил, тя да донесе здраве на този, който я носи да бъде бял и червен. Мартеничката се носи и като амулет с предпазна сила и затова и давали допълнителна сила чесънът, бадемът, гребало или дървена лъжица. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян Тинка Белегова – уредник в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. В някои селища имало изисквания към дървото от което е изработена лъжицата, то да бъде гръмовито – да е било ударено то гръм. Това е характерно в селата в Родопите. Другаде мартеничката се правила от разноцветни конци като вътре се вмествала и дървената лъжичка. Тези традиционни мартенички-амулети се усуквали преди всичко от възрастните жени, като в някои от случаите помагат и децата. Белегова отбеляза, че и до днес в Златоградско върху горния край на вратата, в която спи бебето се слага мартеничка. Тя се слага и в пелените на новородено, в дрехите на малките деца и всички тези действия са за предпазване от уроки и лоши очи или както казваме, те се носят като амулет. Също така подобни такива се слагат и на съдовете, в които се дои млякото по време на отбив, предой и това е характерна функция – предпазната сила, посочи Белегова.
„Всички знаят, че те се носят докато се видят първите прелетни птици като лястовици, щъркели, кукувици. Има поверие, че се носят до празниците, известни като Младенци – 9 март или до Благовец – 25 март и тогава се свалят и се слагат под камък в Родопите, за да се гадае. След няколко дни се вдига камъкът и се гледа какво има под него. Ако има мравки, дребни животни, това е знак, че през годината ще се плодят дребните домашни животни като агънцата, ако пък има червеи или бръмбари, ще се плодят едрите животни като теленца и кончета. Затова мартениците в Родопите се наричат гадалушки, защото по тях се извършвали гадания за бъдещото плодородие и приплод“, обясни Белегова. По думите й, поверието гласи, че някъде мартеници се хвърлят в реката, за да върви на хората по вода. Всичко лошо да изтече в реката. Другаде ги слагали в мравуняк или в полога на домашните птици, но и до днес си остава разпространена практиката когато я свалим, мартеничката да се закича на плодно дръвче. В днешни времена мартеничката се изработва под различни материали и форми, но въпреки всичко си остава символ като пожелание за здраве и поздрав за настъпването на пролетта. Затова, когато дойде Баба Марта закичваме хората и ги обричаме: „Да си жив, да си здрав, да остарееш и да побелееш“, каза още Белегова.
Нели ГЕРГЬОВСКА