От американските мозъчни тръстове, които играят основна роля за определянето на политиката на САЩ и разчитат на частни донори, до изникващите като гъби неправителствени организации (НПО) на всички горещи места по земята, има безброй примери за „приватизацията на дипломацията“.
Именно тук се появява Джордж Сорос, както стана очевидно покрай въпроса за името на Македония.
По американските стандарти, Сорос е „прогресивен“. Но той е глашатай на един вид „хуманитарен империализъм“, чиято концепция бе обсъждана по време на администрацията на Бил Клинтън.
Пътят на Сорос в тази сфера - той вече бе добре известен като търговец - започва не само със създаването на Фондация „Отворено общество“ в началото на 90-те години, но и с учредяването на Международната кризисна група (МКГ) през 1995 г. с решаващо финансиране от Сорос, по време на кризата в бивша Югославия.
Най-характерният доклад на МКГ през 90-те години на миналия век беше написан за Косово през 1998 г., в който той се обяви в полза на интервенцията на НАТО, която наистина се случи през 1999 г.
Балкански набези на НПО
Когато комунистическите режими се разпаднаха, целта беше да се възстановят както политическите институции, така и гражданското общество.
Това не можеше да бъде предприето лесно от официалните западни държавни структури. Как да стане? Това ще бъде постигнато чрез възлагането на решаваща роля на НПО, като Фондация „Отворено общество“ на Сорос, име, което идва от Карл Попър и неговата концепция за отвореното общество в основната му книга - „Отвореното общество и неговите врагове“.
Фондацията и нейните дъщерни дружества изиграха своята роля.
Необходимо е да се има предвид фактът, че до 2017 г. Сорос е изразходвал около 12 млрд. долара за такива дейности.
През 2018 г. бюджетът на Фондация „Отворено общество“ е приблизително един милиард долара, от които 81,7 милиона са предназначени за Европа.
Фондация „Отворено общество“ влезе в Бившата югославска република Македония много рано. Всъщност, от самото начало тя избра да нарича съседната ни страна просто Македония.
От 1992 г. Сорос е налял в страната 98.7 млн. долара.
Кредит за БЮРМ
Сорос лично даде заем на БЮРМ през 1993 г., за да може да се справи с икономическата криза. През 1994 г. той субсидира въздушни превози на селскостопанска продукция в Словения (през периода, в който Гърция бе наложила ембарго), така че земеделската продукция да достигне до европейския пазар. Той също така финансира училища и други проекти.
Фондация "Отворено общество" изрази силен интерес към БЮРМ, особено след етническия конфликт и албанското въстание, което доведе до Охридското споразумение. Тя се застъпи в подкрепа на перспективите на Скопие за НАТО и ЕС, както показват много от докладите й, и критикува Русия и позицията на гръцките правителства от 2008 г. насам.
През последните години тя беше критична и за националистическата партия на ВМРО от БЮРМ.
Обвинения за интервенциите
През март 2017 г. шестима американски сенатори изпратиха писмо до тогавашния държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън, в което го питаха защо правителственият клон за чуждестранната помощ, Американската агенция за международно развитие (USAID), дава големи суми на Фондация „Отворено общество“ в БЮРМ, която,= според обвиненията на сенаторите подкрепя леви организации и медии.
През същия период американската организация Judicial Watch обвинява, че между 2012 и 2016 г. фондацията на Сорос е получила 4,82 млн. долара и че в сътрудничество с посланика на администрацията на Обама в Скопие Джес Бейли използва тези пари за дестабилизиране на „дясноцентристкото правителство“ (правителството на Груевски).
Сорос проправи пътя за Заев
Основното обвинение беше, че Фондацията се е намесила, за да осигури издигането на Зоран Заев на власт, като по-възприемчив към споразумение от типа на Преспанското.
Както всички знаем, няколко месеца по-късно между Атина и Скопие започнаха проучвателни разговори. Това доведе до преговорите, които доведоха до сключването на споразумението от Преспа.
От самото начало Фондация „Отворено общество“ използва тежестта и влиянието си, за да накара обществеността в БЮРМ да подкрепи спогодбата
.
Нейната позиция осветява сложния начин, по който днес се дефинират „международните играчи“. Те не се ограничават до правителства или официални международни организации. Те включват проактивното поведение на „частни субекти“, които популяризират основните проекти на Запада.
Превод и редакция: Иван Христов
