Велико Търново. Учредителното събрание се състои от 229 български народни представители. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново Тодорка Недева, уредник Отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Велико Търново. Тя припомни, че те са избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. Задачата на Учредителното събрание е да изработи основния закон на Княжество България. Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.
Учредителното събрание заседава във Велико Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година. „След бурни и оживени дебати била приета първата българска конституция, известна в българската ни история под името Търновска. На 17 април същата година в град Велико Търново се открило и Първото Велико Народно събрание, което избрало Александър I Батенберг за български княз. Така Старата столица станала център на първите най-значителни държавни политически събития у нас след Освобождението. Всъщност във Велико Търново по време на Учредителното сърбаните се поставят на практика и основите на съвременната модерна българска държавност чрез приемането на Конституцията“, допълни Тодорка Недева.
Тодорка Недева заяви също, че три от общо седем Велики Народни събрания се провеждат в читалище „Надежда-1869” във Велико Търново. По думите и особено съществено за българите е Третото Велико народно събрание, което се провежда в периода 1886 – 1887 година. „То е председателствано от великотърновецът Георги Живков. Точно на това събрание за български владетел се избира Фердинанд Сакскобургготски. Той остава на престола в продължение на 31 години и очертава бъдещето на България, не само за периода, през който управлява, но и през следващите десетилетия“, посочи Тодорка Недева. Тя отбеляза, че Третото Велико Народно събрание е известно и с това, че то се открива в първата в България читалищна сграда, построена с усилията и съдействието на Стефан Стамболов.
„Стефан Стамболов съумява да се пребори в Народното събрание за отпускане на нужните средства, тъй като в града трябва да има читалище салон. Този читалищен салон трябва да се намира в читалище „Надежда“, което е стожер на духовността в България. Така той успява да се справи с очевидно трудния проблем с набирането на средства. Читалищният салон става факт. Той е първи в България и почти единствен театрален салон на Балканите и в европейския Югоизток“, допълни Тодорка Недева. Тя припомни и провеждането на Петото Велико Народно събрание през 1911 година. По повод на откриването на Събранието на фасадата на читалище „Надежда“ се поставя за първи път девизът „Съединението прави силата“. Десетилетия по-късно този девиз се изписва и на сградата на Народното събрание в София. По повод откриването на събранието се прави и документален филм за Велико Търново. „Заснемат се кадри, които са свързани, не само с посрещането на официалните лица – на владетеля, Министерски съвет, на многото журналисти и гости, които присъстват на този изключително важен държавнически акт, но се заснемат и много исторически обекти в Търново. Правят се много панорамни снимки. Заснемат се исторически забележителности, които се намират в околностите на Търново.Събранието се открива през 1911 година, а малко по-късно – през 1913 година, следва фаталното за нашия град земетресение, което разрушава облика на Търново. Благодарение именно на този документален филм, може да се добие представа за това как е изглеждал престолният Търновград преди да се превърне в руини. Това е и първият съществен документален филм за селище на Балканите и в европейския Югоизток. Това прави чест, както на читалището, което е любезен и отговорен домакин на провеждането на Великото Народно събрание, но и на българската култура“, посочи Тодорка Недева.
Надежда КРЪСТЕВА