Бургас. Агресията сред учениците не може да бъде измерена. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас училищният психолог Тони Димчева. По думите ѝ не би могло да се говори за тенценция в увеличаването или намаляването на агресивните прояви сред подрастващите. „Общественото внимание е насочено към единични случаи, дали обаче няма и други такива, за които не знаем, не може да се каже със сигурност. Факт е, че агресията е част от живота ни и тя съответно става такава и от този на децата“, обясни психологът. Тя добави, че агресията сред подрастващите е обяснима, от една страна, тъй като в крехката си възраст те се намират в нормативна криза – не желаят да спазват правила и норми, които големите им залагат, което, според нея обаче не дава обяснение за агресията и сред възрастните. „Има много фактори, които са част от ежедневието ни, които неглижираме и подценяваме и за които смятаме, че нямат директна връзка с агресията, но не е така. В най-общ смисъл, живеем напрегнато и неосъзнато, без усещане за собствените си ценности. Живеем в социално-битово напрежение, в което трябва да гоним задачи и срокове, а същевременно отделяме малко моменти за пътувания и преживяване на положителни емоции“, каза още Димчева. По думите ѝ начин за проявата на агресия е разривът между доброто възпитание в дома и моделът на незачитане правата на другите, на които детето става свидетел извън него. Според нея първата стъпка съм справянето с агресията е вглеждането в себе си, тъй като пълноценността и хармонията на израсналия индивид, са добър пример за неговото подрастващо дете. Тони Димчева отбеляза също, че се наблюдава тенденция учениците да търсят подкрепата на психолога в училище. По думите ѝ има случаи, в които децата желаят да споделят не само за проблемите си в училище, но и тези у дома. „Учениците дават заявка на родителите си, че желаят да споделят с друг човек чувствата и емоциите си. Освен това, се наблюдава желание и от страна на родителите да потърсят психологическа подкрепа за своите деца. Трябва да направим едно важно уточнение обаче. Когато се търси тази професионална помощ, не трябва да има следната нагласа: „Искам да Ви доведа детето си, за да му помогнете“. Срещата с психолога трябва да е осъзната и да е желана от съответното дете“, каза още Димчева. Според нея и в тази насока се наблюдава положителна тенденция. „Когато има конфликт сред децата – в училище или извън, учениците търсят мнението на психолог, за това дали са постъпили правилно и за това какво точно се е случило“, допълни още Димчева. Мария ПОПЧЕВА
