Агенция „Фокус” публикува превод на целия материал – без редакторска намеса:
В началото на всеки анализ на тема Сирия задължително трябва да се зададе следният въпрос: Защо Турция не си сътрудничи самата тя директно със Сирия; след като осъществява сътрудничество в Сирия и с Русия, и с Иран, които пък по отделно са съюзници на Сирия?
По-нататък: Защо въпреки процеса от Астана, управлението на Ердоган все още е настроено против Башар Асад? Отговорът на тези въпроси ще ни помогне да разрешим уравнението Сирия, което и без това е с много неизвестни.
Ето, имаме статията на Ердоган в „Ню Йорк Таймс” от 7 януари, озаглавена „Турция ще разреши нещата в Сирия”; тя ни дава отговор на тези въпроси.
Да изследваме пасажите, в които Ердоган съвсем открито и откровено обяснява своя „план за Сирия”:
Неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е кандидат да замести САЩ
1. Ердоган: „Необходимо е изтеглянето на САЩ да бъде внимателно планирано и претворено в живота в условията на сътрудничество с правилните партньори, за да могат да бъдат защитени интересите на международната общност и на сирийския народ. Като държава с втората най-голяма армия в НАТО, Турция е единствената страна, която е в състояние със своята сила и решителност да изпълни тази задача.”.
Послание и значение: След САЩ, ПСР е готова да бъде упълномощена в Сирия; да замести на терен Вашингтон.
Втора армия, втора държава
2. Ердоган: „Първата стъпка, която трябва да бъде направена в Сирия, е да бъде създадена стабилизираща сила, която да обхваща бойците на всички въоръжени групи. Една такава структура, която ще събере на едно място всички слоеве на обществото, е възможно да предизвика и наложи регулирането на обществения ред и спокойствие, което да служи на всички сирийски граждани; на различните прослойки в страната, включително и опозиционните.”.
Послание и значение: ПСР иска да разшири дейността на т. нар. Свободна сирийска армия (ССА – създадена, обучена, въоръжена и надъхвана от Турция – бел. на „Фокус”). Има обаче и армия на държавата Сирия, нали? Това означава – една втора армия, една втора държава!
Новата оценка на сирийските кюрди
3. Ердоган: „Искам да призная, че ние нямаме никакъв проблем със сирийските кюрди. Знаем много добре, че в условията на война много млади сирийци нямат избор и участват в редиците на Отрядите за народна самозащита (ОНС) на Партията на демократичното единство (ПДЕ). ОНС/ПДЕ е сирийското разклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК), приета за терористична от Турция и от САЩ.”.
Послание и значение: Ако се спазари със САЩ, ПСР може да смекчи непримиримата и твърдата си позиция към ОНС/ПДЕ.
Местен Меджлис, автономен район
4. Ердоган: „Под надзора на Турция, сирийските територии, контролирани в момента от терористичните ОНС или ДАЕШ, ще бъдат управлявани от определени от народа чрез избори местни Меджлиси (Общински съвети). Всеки, които не е свързан с терористична организация, ще има правото да представлява своята общност в местното управление. В северните райони на Сирия, на местата, където има преимуществено кюрди, в местните Меджлиси ще преобладават представители на кюрдската общност. Ще бъде осигурена възможност обаче на всички други общности и групи да се възползват от правото си на справедливо политическо представителство. Опитни турски компетентни лица ще осъществяват съветнически дейности в тези Меджлиси в области като общински дейности, образование, здравеопазване, спешни и аварийни дейности.”.
Послание и значение: Създаването на местни Меджлиси на територията на Сирия означава обосноваването на „автономен район”. Ето, тази „втора армия” е именно за тази цел. Даването на „съветнически функции” в тези местни Меджлиси, означава управлението на този „автономен район” директно от Анкара.
Като краен резултат, ПСР прави анонс за „желанието си да получи мандат да управлява в Сирия”.
Лошата насока за „края на тази игра”
Винаги сме казвали:
Няма никаква разлика между опитите на САЩ да направят в Сирия ОНС/ПДЕ държавнотворен елемент и същите опити на ПСР с превръщането на т.нар. ССА пак в държавнотворен елемент; от гледна точка на разделянето на Сирия. Въпреки процеса от Астана, Ердоган продължава да е опозиция на Башар Асад; това има връзка с неговите намерения за „завземане” на северните райони на Сирия. Средство за постигането на тази цел на Ердоган е изявлението му, че „Северна Сирия вече е включена в националния идеал на Турция”.
Като осъществява сътрудничество с Русия, ПСР получава терен за действие в Сирия, а използва това сътрудничество за пазарлък със САЩ. Това обаче е ситуация, която не може да продължи дълго.
Запазването на опозиционното поведение към Дамаск, а в същото време заиграването и със САЩ, и с Русия, в крайна сметка ще доведе Турция до много негативни резултати; какъвто е лошият сценарий и край на тази игра.
