Следва пълният текст – без редакторска намеса:
Турция определено има проблем с граничната си сигурност и следователно – проблем за своето оцеляване, в смисъл на запазване на националното си единство; това се приема от всички. От управляващите до опозицията; от военните до цивилните. Има няколко причини за този проблем за оцеляване. Първата са събитията в района. Втората – притискането на Турция от страна на САЩ: директно с икономически средства; с политически натиск; чрез терористични организации на тяхно подчинение и хранилка. Има обаче и една трета причина, която дори и да не е много често и силно произнасяна на глас; тя просто си е факт. И която още повече влошава ситуацията с проблема за оцеляване. А именно: икономиката.
Нещата тук са съвсем ясни; преди години Турция беше една от седемте страни в света, които сами се изхранваха. Сега вече не може да се самозадоволява. В селското стопанство е зависима от вноса. Внася плодове и зеленчуци от 126 страни по 133 стокови позиции: от леща – до фасул; от месо – до пшеница; от чай – до лук. Купува фуражна слама от Грузия, от България. При това положение в областта на селското стопанство, Турция не може да бъде и една силна индустриална държава. Точно обратното – през последните години силно се деиндустриализира. Дори и при ръст на икономиката, не можа да създаде заетост. Голяма част от това, което създаде в името на икономиката, безразсъдно го разпродаде. Голямата част – на безценица; покриваща печалбите само за няколко години; на цени, които са по-ниски от стойността на самия терен. Не можа да използва ефективно и самите придобити средства от приватизация. Всичко, което държеше в ръцете си – включително и взетите външни кредити – ги погреба в бетон. Луксозни жилища, лъскави търговски центрове. По тази причина при сегашната икономическа структура просто няма как да има производствена икономика. Не може да се увеличава заетостта. Не могат да се внедряват и произвеждат напредничави технологии. Не могат да се привличат и осигуряват външни фактори. Не може да се генерира висока принадена стойност.
Всяка година Турция има нужда от минимум 200 милиарда долара от външни източници. Това означава изключително висок дефицит по текущата сметка, който се превръща в структурен проблем. Най-важната причина за текущия дефицит е енергийната зависимост. Турция освен това е зависима от вноса на високи технологии; не само от външните финансови източници и чуждестранни инвеститори. Намирането на кредити вътре в страната и в чужбина става с цената на много високи лихви. Турция се затруднява да плаща не само главниците на тези големи борчове; а дори просто редовно да ги обслужва и погасява техните лихви. През периода 1986-2003 година Турция е приватизирала обекти за 8.6 милиарда долара; през 2003-2017 година – приходите от приватизация са 60 милиарда долара. Не се вижда обаче ефектът от тази приватизация – какви проблеми тя е разрешила. Точно обратното –продължава се по същия начин; за последно дойде ред и на захарните заводи…
Който взема дългове, получава и заповеди
Една от най-важните причини за изникването на проблема за оцеляването на Турция, е именно икономическата структура. Страната ни има общ външен дълг в размер на 470 милиарда долара. Крехкостта и чупливостта на икономиката ни е заради зависимостта от външни източници. В резултат на това имаме темпове на прираст, които се основават не на производство – а на потребление; не на износ – а на внос. Това е също така резултат на отказа от въведеното с републиканското устройство на страната планово и хармонизирано възстановяване и развитие. Поради тази причина, един туит на американския президент Доналд Тръмп моментално повиши цената на долара в Турция. Поради тази причина, въпреки всички изявления против САЩ, през ноември 2018-та Турция не посмя да внесе петрол от Иран. Поради тази причина изявленията отпреди няколко дни на САЩ изправиха на нокти Анкара. А именно заплахата, че „Вашингтон внимателно следи търговията между Турция и Венецуела; а ако бъдат установени някакви нарушения на наложеното ембарго – веднага ще бъдат предприети контрамерки против Анкара.”.
Най-добре знаем за зависимостта и влиянието на икономическата структура върху политиката от нашата история; от периода на Османската империя. По време на Кримската война (1853 – 1856), през 1854 година е взет първият външен заем. Все още е жива в историческата ни памет как този заем оказва влияние върху османското присъствие, върху вътрешната и външната ни политика, върху тогавашната ни армия. Този външен заем на Османската империя е погасен от сегашната Република Турция чак след 100 години – през 1954-та. Поради тази причина днешната раздробена и сбъркана икономическа структура на Турция, може да ни предизвика нови главоболия, опити за диктат и противопоставяне и в Кипър, и в Егейско море, и в Средиземно море, и в Черно море, и в Сирия, и в Ирак, и в нашите отношения с Иран.
Кратка поука: Правило № 1 в политиката, в икономиката и в дипломацията: Който взема дългове, получава и заповеди…
