София. УМБАЛ „Св. Иван Рилски” ще предлага ново изследване за непоносимост към 108 храни при пациенти с автоимунни заболявания. Това съобщиха от пресцентъра на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”. Ново изследване „Панел хранителен интолеранст – 108 антитела (IgG)” ще се предлага вече в Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски" (ЛКИ). Това стана ясно по време на дискусията „Автоимунитет и хранителен интолеранс”, която се проведе в аулата на болницата на 11 януари 2019 г.
Тестът „улавя" IgG антитела в серума на пациентите срещу 108 различни храни и е специално насочен към хора с автоимунни заболявания. Получените резултати се съпровождат с обяснение, в кои от случаите можем да подозираме интолеранс към дадената храна и кога стойностите на IgG антителата към храните не говорят за интолеранс. Това може, от една страна да подпомогне лечението на пациенти с Ревматоиден артрит (РА), болест на Бехтерев, Улцерозен колит (УК), болест на Крон, системен лупус и др., които да избягват в менюто си дадена храна, която обостря симптомите им, а от друга да им подскаже да не изключват храни, които нямат отношение към състоянието им. Във втория случай те ще бъдат насочвани от лекарите от лабораторията към специалист, който да открие причината за влошеното им състояние.
По време на дискусията „Автоимунитет и хранителен интолеранс” лекция изнесе д-р Едуард Рослер, собственик на една от големите лаборатории в Европа за диагностика на част от човешкия микробиом, множество показатели свързани със смилането и резорбцията на храните, както и маркериq асоциирани с хранителен интолеранс в червата. Д-р Рослер говори за ролята на микробиома за пациентите с автоимунни заболявания, като РА, болест на Крон, УК, диабет тип 1 и др. Той коментира причините, от страна на гастроинтестиналната система и т. нар. ''лоши бактерии”, за развитие на автоимунна болест. Даде за пример съвременни международни публикации за процеса на ''молекулярна мимикрия'' или сходство между части на чревните микроорганизми на човека и структури на ретината на окото, което води до развитие на автоимунен увеит. Подобни доказателства има и за връзката между бактериите в червата и кожата и антитела известни като анти-Ro60 при пациенти със Системен лупус еритематозус. Д-р Рослер се спря и на състоянието известно като „пропускливи черва”, което е една от причините за развитие на интолеранс при тези пациенти.
С лекция, от името на ЛКИ, се включи д-р Екатерина Иванова-Тодорова, която постави акцент върху хранителния интолеранс при пациентите с автоимунни заболявания. Тя изясни разликата между алергия и интолеранс (непоносимост) към дадена храна. Когато говорим за алергия към храна се има предвид образуване на антитела от клас IgE и симптомите след консумацията на тази храна са мигновенни, като могат и да са животозастрашаващи. При хората с непоносимост към определена храна се образуват антитела от клас IgG и симптомите са отложени във времето, като могат да се проявят след седмици и не са животозастрашаващи. Непоносимостта към храните обаче води до чревно възпаление, което е свързано с неправилно смилане и резорбция на хранителните вещества и понякога до усилване на някои от клиничните симптоми при пациенти с автоимунно заболяване.
Въпреки че откриването на храните, които обострят симптомите при всеки отделен пациент с автоимунно заболяване, може да облекчи състоянието му, лекарите предупреждават, че диетата не може да замести медикаментозната терапия.
На дискусията присъстваха много имунолози, ревматолози, гастроентеролози, лекари от други специалности, представители на пациентските организации.