След кратък период на относително затишие по темата, в навечерието на Коледните и Новогодишните празници договорът за новото име на Македония отново стана повод за внасяне на напрежение сред управляващите в Атина. Несъгласието с него изразиха 22-ма митрополита от Северна Гърция с писмо, изпратено до Вселенския патриарх Вартоломей, до гръцкия президент Прокопис Павлопулос, до премиера Алексис Ципрас, председателя на парламента в Атина Никос Вуцис, архиепископа на гръцката православна църква Йеронимос и до председателите на партиите, представени в законодателния орган на страната.
„Признаването на Преспанския договор от Гръцкия парламент, както и признаването на автокефалната църква в Македония, не само не са основа за мирно съжителство на гръцкия народ и народа на съседната страна, но и ще бъде огнище за насърчаване на иредентизма и враждебността. Тъй като никакво споразумение не може да процъфтява, ако не се основава на истината“, написаха митрополитите в писмото с обем от шест страници.
Текстът започва с напомняне, че преди почти година същите представители на Църквата са споделили публично страховете, опасенията си и мислите си за споразумението, което тогава бе в процес на договаряне. „За съжаление те не се вслушаха в нас“, пишат митропилите. Затова сега те призовават всички да вземат „предвид историческата си отговорност и да не се сблъскват с хората и историята".
„Ние заявяваме, че ще изпълним нашия дълг, подчинени на нашето епископско съзнание и историческата отговорност, която всички ние имаме и чувстваме в този момент, с Божието благословение ще продължим да изразяваме чрез църковния и патриотичен морал нашето пълно несъгласие за всичко, което почерня славната история на Македония, славна и измъчена част от нашето отечество Гърция“, пишат още митрополитите пишат и добавят, че ще се обявят срещу всичко, „което дестабилизира региона и отваря врати към иредентизма, който създава условия за твърде много кризи в по-широкия регион ”.
Писмото е подписано от Солунските митрополити, Флорин, Кукуш, Сър, Воден, Козани и др. Пръв подписа си е поставил митрополитът на Солун - Антимос.
Не само представителите на Църквата припомниха за настроенията в страната срещу Преспанското споразумение. В обръщение към гърците от диаспората по повод Коледните и Новогодишните празници и коледни празници, президентът на Гърция Прокопис Павлопулос говори за националните въпроси: отношенията с Турция, кипърския въпрос и спора за името, т.е. постигнатия договор с Македония.
Що се отнася до отношенията с Македония, Павлопулос повтори позициите, че Гърция няма да приеме произволни тълкувания на Преспанския договор или тълкувания, които „излъчват“ иредентизъм.
„Не сме готови за споразумението от Преспа и - разбира се, преди неговата ратификация, да приемаме тълкуванията, които са произволни или излъчват иредентизъм, защото нищо все още не е финализирано“, подчерта Павлопулос.
Съгласно думите му, че Гърция „се стреми към приятелски и добросъседски отношения и на практика показва, че подкрепя членството на Македония в НАТО и Европейския съюз", но обясни, че предпоставка за решаването на въпроса с името трябва да бъде „в съответствие с историята и международното право, и едва след конституционните промени, съдържащи всички гаранции”. Едва тогава споразумението ще бъде ратифицирано в гръцкия парламент.
„Нашата съседна страна трябва да направи необходимите промени в своя правен ред, и най-вече в своята Конституция. И наистина, те поеха това задължение. Съответно очакваме да го изпълнят. Само тогава, когато целият процес е завършен и веднага след като се установи, че конституционните промени съдържат всички гаранции, може да има покана за членство в НАТО, както и всякакво начало на разговори за процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз. Само тогава ще бъде възможно да се финализира споразумението между Гърция и Бивша югославска република Македония и да се стигне до ратификация в гръцкия парламент“, категоричен бе Павлопулос.
Редакция: Тереза Герова
