В началото на събитието министър Румен Порожанов отчете, че макар и леко, броят на пчелните семейства в страната се увеличава, което показва, че независимо от проблемите, това е един подсектор, който има своето важно място и бъдеще. Той припомни, че благодарение на усилията на българското председателство на Европейския съвет по земеделие и комисар Хоган, за първи път има стъпки на сближаване на нивата на директни плащания в ЕС през следващия програмен период. По думите му затова за България няма намаление на финансовия пакет за директни плащания, дори има лек ръст от 0,7%. „Цифровизацията, като един цялостен процес, трябва да обхване и пчеларството“, заяви още Румен Порожанов. На сайта на министерството вече е качена Стратегията за дигитализация в земеделието, която ще бъде предложена и на Министерски съвет. Новите технологии водят до повишаване на конкурентоспособността и до вземане на по-правилни решения в сектора. В България имаме какво да надграждаме, коментира земеделският министър. Той изнесе данни, че по пчеларската програма вече са изплатени над 38 млн. лв. за четирите тригодишни периода, в които се прилага. „Отделно през последните 5 години имаме допълнително подпомагане по de minimis, по което са изплатени до момента над 15 млн. лева“, добави Порожанов. В последно време се наблюдава леко уедряване в пчеларството и средното стопанство се е увеличило от 49 пчелни семейства на 64.
Българският еврокомисар Мария Габриел отбеляза, че внедряването на изкуствен интелект в селското стопанство може да помогне сектора да бъде по-интелигентен, по-прецизен и по-конкурентоспособен. В същото време да бъде и ключът към един от най-сериозните теми за пчеларите – пестицидите. Според нея земеделските стопани и пчеларите трябва да обединят сили. По думите й е нужен по-добър диалог, а цифровизацията може да предостави инструменти, от които се нуждаят и двете страни, за да им помогнат да постигнат положителни резултати. Комисар Габриел припомни, че цифровите иновационни хъбове са приоритет и за тях има бюджет от 500 млн. евро за периода от 2016 до 2020 г.
Еврокомисарят Фил Хоган изтъкна, че здравето на пчелите и опазването им е сериозна тема за Европейската комисия, вниманието на обществеността е насочено към намаляването на пчелните популации в целия свят. „Основна стратегическа цел за в бъдеще на новата Обща селскостопанска политика е опазването на биоразнообразието. Въпреки че заради „Брекзит“ се отваря дупка от 12 млрд. евро в европейския бюджет парите за ОСП след 2020 г. са защитени на 95%. Сега трябва да се защитят и останалите 5 процента“, каза Хоган. Предложението на еврокомисаря е бюджетът за пчеларските програми да се завиши от 36 на 62 млн. евро. Според него трябва да се отделят повече средства за извършване на изследвания по отношение на заболяванията сред пчелите. По думи те му научните звена могат да помогнат и на българските пчелари. Еврокомисарят препоръча подсекторът да се обедини и на европейско ниво в по-голяма степен, за да се възползва от добрите практики на ЕС. Разработено е европейско партньорство за иновации и има много изследователи, които се занимават с проблемите в пчеларството. Например съществуват приложения за мониторинг, с които могат да се следят пчелите без да се отваря кошерът и те да изпращат сигнал на мобилния телефон, когато е необходимо човек да се намеси.
Конференцията „Цифровизация в пчеларството: ползи и предизвикателства“ се организира от Сдружение за биологично пчеларство и фондация „Златен мед“ с подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите.
