Смолян. Днес почитаме раннохристянския свещеномъченик Игнатий Богоносец. Празникът е в близост до зимното слънцестоене и в народната култура на българите се свързва с раждането на новото слънце. Затова се приема и като начало на новия годишен цикъл и се празнува за плодородие и хаир по стока и хора. Това каза за Радио „Фокус“ – Смолян етнологът в Регионалния исторически музей – Смолян Ваня Йорданова. „Празничните обреди и магическите практики, които се изпълняват, целят изцяло осигуряването на здраве, късмет на дома и семейството", добави Йорданова. „Според християнските вярвания от Игнажден започнали родилните мъки на Божията майка, които продължили до раждането на Иисус Христос на Коледа. Затова и в народната песен се пее: „Замъчи се Божа майка от Игната до Коледа“. В народното съзнание поради тази причина Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници. Дните от него до Коледа са познати като мъченици или Игнашка неделя и се почитат особено строго от младите булки и бременните жени. Традицията повелява през тези дни те да спазват строга забрана за работа – да не предат, да не тъкат, да не перат, за да забременяват и да раждат леко“, каза още Йорданова. По думите ѝ най-характерен за Игнажден е общобългарския обичай „Полазване". В селищата, които се намират в близост до равнинна Тракия, обредността на Игнажден бележи пряко връзка с този обичай. „През този ден стопанките следят какъв човек най-напред ще прекрачи прага на къщите им. Ако той е хаирен, ако е добър човек и с лек полаз, то годината ще е плодородна и ще се излюпят много пилета. Стопанката отвежда първия гост до огнището, подава му машата и го кара да разрови огъня. Гостът нарича трикратно: „Колкото жар в тази къща, толкова пилета и берекет да има“. За тази си благословия той е черпен с игнатски кравай, специално подготвен за целта, с вино и с ракия“, каза още Ваня Йорданова. Нели ГЕРГЬОВСКА
