Смолян. В Родопите на трапезата на Бъдни вечер се поставя коледица – меден съд, пълен със сурови зърнени храни и свещ, който е символ на изобилието в дома. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Смолян Ваня Йорданова – етнолог в Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян. „Обредната бъднивечерска трапеза в среднородопските селища се нарежда върху чиста и нова кърпа, постлана върху пода. Ястията са постни – сърми, варен фасул, царевица или пшеница, подсладени със сусам и орехи и така наречения кешкек. На трапезата се слагат още сушени плодове, орехи, чесън и стафиди. Особено място заем хлябът, който се отличава със своята богата пластична украса, криеща определена символика. Сред преобладаващите елементи се откриват кръст, кръгове, орнаменти, символизиращи труда на селяните, както и типичните за Средните Родопи печати от просфорник. Специални хлябове се приготвят за даряване на коледарите, като те са най-различни по вид и форма краваи и колаци, украсени с орехи или с други сушени плодове“, поясни Йорданова. Тя уточни, че в средата на бъднивечерската трапеза се слага и кесията на чорбаджията, за да се множат парите в нея през следващата година. По думите ѝ около трапезата се нареждат всички от дома. „Най-старата жена в семейството обикновено запалва свещ върху обредния хляб и прекадява ястията, с поставен върху керемида или палешника на ралото тамян. Прекадяват се още стаите, оборът, градината, домашният добитък и дворът. По този начин се цели магическото пропъждане на злите сили и демоните, които бродят през коледните нощи. След разчупването на хляба от стопанина на къщата, започва и същинската вечеря, по време на която никой не бива да става или да напуска трапезата", каза още Ваня Йорданова.
Нели ГЕРГЬОВСКА