„Програмата „Аз помня и предавам“ продължава вече няколко години в селото, като се представят обичаи, запазени от миналото“, допълни Савка Атанасова. „Един от тези зимни празници е Игнажден. Игнажден винаги се отбелязва на 20 декември. Още в ранни зори на този ден в дървено сандъче стопанката засажда различни семенца – тиква, жито, ечемик, слънчоглед, и ги слага близо до печката. Това се прави като благословия за плодородие. В същото време стопанинът изчиства комина, събира саждите и ги носи на кръстопът. След това ги разпръсква с думите: „Бягайте, бълхи, далече“. Това се прави, за да няма бълхи през годината в стопанството. Стопанки на три от къщите в селото още предходната вечер са разтворили квас от царевични питки. Тя се носи в къщата, в която се очакват полазници. Всички присъстващи си вземат част от тази квас, за да си замесят питка, която дават на децата за здраве и против зли сили. оставя се малко количество от тази квас, което на Йордановден хората в миналото са изсипвали в реката“, отбеляза Савка Атанасова. Тя посочи, че това са обичаи и традиции, които възрастните хора в селото са изпълнявали в миналото на Игнажден. „Тази традиция ще бъде припомнена с днешните възстановки“, каза още Атанасова.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА
