Сурвакането е характерен за Нова Година обичай и е типично български, известен в цялата страна. Изпълнява се в ранните часове на Васильовден – в първия ден от Новата година, с пожелания за здраве, плодородие и късмет.
В миналото жителите на Варненско, които са наричали новогодишния празник „Сурваки“, са започвали подготовката още от предния ден. Мъжете от семейството, заедно с по-големите деца, са отивали в гората, за да отсекат дряновите пръчки за сурвачките. В края на 19 век и началото на 20 век сурвачките представлявали големи дълги и голи дряновици, като на върха им са завързвали нещо червено или лютива чушка. Едва през 30-те години на 20 век започват да се кичат с пуканки, сушени плодове, разноцветни книжни ленти, ябълки, кърпи, здравец. Това е свързано с пожеланието за богата и плодородна година. В нощта на 31 декември срещу 1 януари сурвачките престояват на покрива на курника, за да ги опеят петлите и да придобият още по-голяма магическа сила. След като пропеят петлите, едва тогава сурвачката се сваля от курника и се внася в дома от най-възрастния в семейството.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА