На този ден църквата почита св. Василий Велики – един от ранните християнски философи. Освен Василовден, Православната църква отбелязва и Обрезание Господне. Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като „знак на завета“ между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение. Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в православно богослужение на този ден.
Смята се, че ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна – ще има болести. Каквото е времето на Нова година, такова ще е през целия месец. Изпълнява се и обичаят сурваки. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Характерни за този ден са маскираните сурвакари – кукери, джамали, бабугери, мечкаре, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, и често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т. нар. „мръсни, некръстени дни“. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал – да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалеч.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА
