През зимата вихрушките и бурите владее св. Атанас. През лятото – св. Илия. Те са колкото различни, толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия -средата на лятото. Според поверието на Атанасовден („сред зима“) зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: „Иди си, зимо, да дойде лято!“ Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда“. Завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите.
Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани са отново с гадания за брак и промени. Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото. На трапезата задължително трябва да има пиле и пита с мед. Приготвя се свинско с бамя.
Диана СТОЕВА