„Големият шанс е, че всичко е било под тази градинка и има възможности за адаптиране. При цялостното проучването на Римските терми през 60-те години на миналия век се е наложило да бъдат отчуждени доста имоти, било е доста по-сложно, тъй като наоколо е имало доста частни терени. Но хората са били обезщетени, защото те са един от най-значимите паметници на културата. Тук имаме един по-скромен пример, но също значим. Такъв късмет за града, не само за археолозите, се случва доста рядко – на столетието веднъж“, коментира още археологът. По думите му възможните варианти за показване на намерените структури са няколко, но това вече е въпрос на архитектурно виждане. „Най-скромният е всичко да се запази и да бъде достъпно, а може да има и по-амбициозен вариант. Но на фона и на нещастието, което се случи в Париж, това е несравнимо важно и може да бъде оценено и да бъде направено“, каза още доц. Йотов. Като проучвател на обекта той е категоричен, че не може да подпише документ, който да позволява засипването му със земна маса.
„Пак Ви казвам, това е най-дългата, като метраж структура от времето на античния период на Одесос, а и структурите от по-късни периоди също са важни. Не всеки град може да покаже такова нещо в своя ландшафт. Аз не съм виждал такава дължина на запазена крепостна стена, нито в София, нито в Пловдив. Може би в Силистра само има такава дължина в една зона, която беше предназначена преди време за строителство на търговски дом. Сега се обособи като една зона, в която хората отиват, разхождат се, запознават се с историята и археологията на един град. Това е важно, а мисля, че и с усилията на обществеността, това може да се случи и тук“, посочи още археологът.
Диана СТОЕВА
