Варна. Възстановки на стари обичаи, свързани с подготовката на трапезата и изпичането на погача за Бъдни вечер, организират от няколко години в село Изгрев. Преди празника Рождество Христово, жени от местното Читалище „Светлина“ припомнят традицията за приготвяне на питка, изпечена на подница. Това каза в интервю за Радио „Фокус“ – Варна председателят на читалището Савка Атанасова. По думите ѝ характерно за този край е изпичането на обредния хляб на огън, запален на двора. Погачата за Бъдни вечер се е приготвяла в глинен съд, наречен подница. Той се е покривал с метален капак – връшник.
„Навремето хората не са имали тези удобства, с които сега разполагаме, затова са използвали този начин за бързо изпичане на погачите. В хлябовете са слагали царевичен квас, който се е приготвял още в нощта преди Игнажден. Стопанките от три къщи са разтваряли кваса от царевица. Той се е събирал и се е носел в къщата, в която са очаквали полазници“, обясни Савка Атанасова. Според нея от тази брашняна смес всяка жена е вземала по мъничко, за да може да замеси питка, като се прибере. На Игнажден стопанинът на къщата е отивал в гората, за да отсече бъдника за Бъдни вечер. Дървото се е поставяло в огнището в нощта преди Коледа, докато цялото семейство се е събирало край трапезата.
Традицията в района на село Изгрев е повелявала на Бъдни вечер питката да бъде разчупена от най-възрастната жена в семейството. „През нощта софрата не се е прибирала, защото казват, че Света Богородичка идва и си хапва, след като другите се приберат“, каза още Савка Атанасова. Тя допълни, че в миналото, на трапезата за празника хората са слагали още кадено жито, ошав, пълнени чушки и постни сарми, увити в зелеви или лозови листа. На софрата задължително е трябвало да има и плетено панерче, пълно с чесън, лук, синап и ябълки.
Диана СТОЕВА