Той отбеляза, че близо 99.8% от работещите компании у нас са в сегмента на малките и средни предприятия, а българският капиталов пазар в момента е доминиран от такива публични компании (98%) и припомни, че ИСС многократно в свои актове е призовавал да се създадат по-добри условия за финансиране на малките и средни предприятия в България, включително и чрез фондовата борса. Васил Велев посочи, че българският капиталов пазар има особености, които предопределят неговата недостатъчна популярност и разпознаваемост като източник на финансиране и съответно възможност за инвестиции и доходи. „Българският капиталов пазар е доминиран от малък брой институционални участници, основно пенсионни компании. Хората рядко инвестират в ценни книжа, а предпочитат банкови депозити, може би поради големия спад след финансова криза от 2008 г.“, отбеляза той. По думите му друго характерно за нашата страна е това, че се търгуват принудително компании по линия на масовата приватизация, а същевременно най-големите български компании не са листвани на борсата. „Тревожна е констатацията, че сред голяма част от населението липсва финансова грамотност, което води до несигурност и недоверие към капиталовия пазар“, отбеляза още Велев. Като друга особеност на българския капиталов пазар той посочи т.нар. „спящи акции“ от масовата приватизация, които определи като българско явление. „Това са неактивните сметки на собственици, които в масовия случай поради липса на информация, на необходимите знания, а в някои случаи поради липса на икономически смисъл /когато таксите за наследяване превишават пазарната им стойност/ не управляват активно придобитата в процеса на масовата приватизация собственост. Искам дебело да подчертая, че това е тяхно, на собствениците право и по никакъв начин липсата на активност не нарушава никакъв закон и правила и не създава никакъв проблем. Точно обратното – идеите за тяхното насилствено раздвижване чрез национализация е изначално вредна. За това ИСС се опита да предпази пазара ни като обърна внимание, че „анонсираният начин за решаване на проблема със „спящите акции“, както и начинът за съхранение на финансови инструменти, придобити на капиталовия пазар в България, може да се отразят негативно на сигурността на собствеността, на инвеститорската активност и като цяло – на развитието на капиталовия пазар у нас.“ За съжаление не бяхме чути. Концепцията бе публикувана за обществено обсъждане и ако не бъде спешно оттеглена ще нанесе трудно предвидими поражения на капиталовия ни пазар, а и на инвестиционния климат у нас като цяло“, заяви Велев.
Той добави още, че предвид тези специфики на българския капиталов пазар е от изключително значение да се създаде благоприятна институционална и правна рамка, която да е съобразена с икономическите условия и обществените отношения в страната. „Затова в резолюцията предлагаме в националното законодателство да бъдат възприети критерии и механизми, по които да се отграничават допуснатите до пазар на растеж МСП от емитентите, вече придобили публичен статут. Според нас, два са начините за преодоляване на посочените проблеми. Единият е чрез стартиране на процедура за изменение на дефиницията на МСП при съобразяване със степента на развитие на българския капиталов пазар. Другият е чрез промяна на правилника на Българската фондова борса в частта относно изискванията, на които следва да отговорят емитентите за допускане до търговия на регулирания пазар на емисии на финансови инструменти, които се търгуват или ще се търгуват на основен или на алтернативен пазар. Същевременно е необходимо въвеждане на допълнителни критерии за МСП, които да обхванат предприятията, чиито финансови инструменти ще се търгуват на отделен сегмент на БФБ – пазар на растеж на МСП. На пазара за „големи“ да се редуцират компаниите и сведат регулациите до минимално изискуемите от европейското законодателство, а за пазара на МСП, където да мигрират голямата част от борсово търгуемите дружества, да се направят допълнителни облекчения според регламента“, обясни Велев.
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
