Министърът добави, че Прищина не може да осъзнае, че настойчивостта не може да бъде аргумент, а само международното право и регулациите и процедурите на тази професионална полицейска организация.
Стефанович също така припомни, че е изпратил писмо на Интерпол преди няколко дни, в което е поискал заявката на Косово въобще да не бъде разглеждана на следващото общо събрание, въпреки че всички правни аргументи са на сръбската страна. Той отбеляза, че единствената промяна в сравнение с гласуването от миналата година е броят на страните, които са оттеглили признанието си за Косово.
Сръбският министър обяви правна битка, която всъщност никога не е спирала, заявявайки, че Сърбия ще информира още веднъж членовете на Интерпол защо политизирането на тази полицейска организация ще бъде в ущърб на бъдещата й работа и общата сигурност.
Агенция „Фокус“ припомня:
През последните години Прищина предприема опити да получи пълноправно членство в редица международни организации, сред които ЮНЕСКО и Интерпол, за да може впоследствие да стане пълноправен член на ООН. Косово вече е член на Световната банка и МВФ.
Досега Косово има три неуспешни опита за присъединяване към Интерпол, като последният от тях, на 20 октомври 2018 година, стана причина за сериозен разрив в и без това силно напрегнатите отношения между Белград и Прищина. Тогава гласуването завърши с 68 гласа „за“, 51 гласа „против“ и 16 „въздържал се“, а за приемане е нужно одобрението на 2/3 от членките.
Тогава Сърбия отпразнува отхвърлянето на заявката на Косово като победа, а правителството в Прищина бе силно разочаровано и излезе с изявление, в което посочи, че „неистовата кампания на Сърбия показва отново, че тя е срещу Косово и срещу идеята за нормализиране на отношенията“.
В резултат Косовските сили за сигурност бяха изпратени да направят арести в сръбската северна част на Косовска Митровица, а малко по-късно бяха наложени 100-процентовите мита върху стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина (която също гласува против заради настояването на Република Сръбска). Митата, от своя страна, предизвикаха спиране на диалога за нормализация на отношенията и взаимно признаване между Белград и Прищина, тъй като сърбите обявиха, че няма да преговарят до отмяната им. Косовското правителство, независимо от натиска на Брюксел и Вашингтон, досега стои твърдо на решението си, като сочи като пример именно събитията около заявката за членство в Интерпол и кампанията на Белград за отмяна на признаванията на независимостта на Косово от някои слабо заинтересовани от въпроса африкански и азиатски страни.
Превод и редакция: Иван Христов
