Скопие. Македония е пред вратите на НАТО, а формалното приемане се очаква най-късно до една година. Алианса е нужен на Македония преди всичко заради заплахите за сигурността, които се появиха след събитията през 2001 година и които продължават до днес, както и от потенциален сблъсък между НАТО и Русия в бъдеще. Македония има задължения за членството в НАТО от около 250 млн. евро годишно, които са не само такса за членство в съюза, но и цена на задължението за адаптиране на оборудването на армията според стандартите на Алианса, което означава закупуване на военна техника и заплащане за нейното прилагане, както и разходи за участие в мисиите на НАТО. От другата страна на споразумението е Алианса. Защо му е нужно на НАТО Македония? Тя няма море, природни богатства или силна икономика, тя е държава, в която всички са скарани помежду си по няколко въпроса, произтичащи от вековни етнически и религиозни напрежения, проблеми със съседите ... някои от отговорите на тези въпроси дава експерта Мирослав Лазански пред електронното издание на македонския вестник „Вечер“.

Какво получава НАТО с влизането на Македония в съюза

Лазански: Преди всичко, военният полигон Криволак, единственият полигон в Европа, където могат да се провеждат учения с някои видове истински бойни отровни вещества. Ще кацат ли сега американските самолети А-10 на Криволак с бомби с обеднен уран?
Разбира се, че ще кацат, защото кой в Скопие може да попита великия съюзник за този боеприпас? Никой. Те ще бъдат щастливи, ако великият им съюзник им обещае, че албанците няма да разкъсат страната за един ден. Освен Криволак, НАТО получава и гражданско-военното летище Петровец в близост до Скопие.
Нищо ново, защото досега то е използвано от всеки, който го е искал. С влизането на Македония в алианса НАТО засилва комуникационната линия: албанските пристанища - Македония - българските пристанища на Черно море. По-конкретно, НАТО сега бърза да завърши кампанията за разширяване на Балканите възможно най-скоро.
От Брюксел настояват за план за действие за присъединяване на Босна и Херцеговина. Но геостратегически, разширяването на НАТО на изток далеч надхвърля влизането на Черна гора и Македония в НАТО, тъй като планетарната сигурност не зависи от двете бивши югославски републики.

НАТО – Черна гора?

Лазански: С влизането на Подогорица в западния Алианс, политическия елит се надява да получи твърди гаранции за сигурността по отношение на границите. Но, тъй като официално това е екологична държава, следва и въпросът, може ли топ туризмът да бъде съпроводен с постоянно или временно закотвяне на военни кораби в черногорските пристанища и в териториалните води. Какво ще стане през летния туристически сезон, когато няколко хиляди моряци в бели униформи ще бъдат разтоварени на сравнително малкия бряг? Тогава няма топ туризъм. Или корабите на НАТО ще избягват черноморското крайбрежие през летния сезон?
При обстоятелства, когато само пристанището на Бар е в състояние да приеме такива кораби? Други кораби ще трябва да отидат на койки.
Всички страни от НАТО, които са се развили в туризма, са изключително внимателни да не го застрашават с военни бази, така че по този въпрос те са се договорили с НАТО чрез специални споразумения. Известно е къде могат да влязат военните кораби на НАТО и ядрените оръжия. С кои инструменти, сензори или по друг начин властите в Черна гора могат да открият ядрени оръжия на военен кораб на НАТО във водите на Черна гора?
С настоящите технически и човешки капацитет, с които разполага Черна гора, това е невъзможно. Как ще различите ядрена бойна глава на ракета на военен кораб от обикновена конвенционална бойна глава? Ще чукате с чук по тази глава? За някой друг, по-съвършен инструмент за откриване в оборудването на армията на Черна гора, наследена от оборудването на ЮНА, наистина не знам.
Какво тогава Черна гора може да предложи на НАТО освен пристанище и кей? И двете летища са цивилни, а НАТО по принцип не харесва летищата с двойно назначение. Освен това НАТО разполага с добри летища в Хърватия, Албания, Македония и Косово. Подгорица може да предложи 50 войници на Алианса за някои мисии на НАТО в света. Във военно отношение това е без значение, но поне символично увеличават броя на страните, които са с Америка.

Какви са отношенията по оста НАТО – БиХ?

Лазански: Що се отнася до Босна и Херцеговина (БиХ), НАТО е възприеман различно в Сараево и Баня Лука. Сараево, разбира се, е безусловно за влизане в Алианса. Република Сръбска е против, а без нейното съгласие не може да се влезе в НАТО. Преди няколко години от Брюксел ултимативно искаха промяна на Конституцията на БиХ, като условие за приемане на страната в НАТО.
Именно от Брюксел тогава заявиха, че БиХ в сегашния си вид, не може да бъде приета нито в ЕС, нито в НАТО. Сараево, разбира се, подкрепя това добросъвестно, а в Баня Лука го разбират като настояване на Сараево да направи цялостна ревизия на Дейтъснкия мирен договор чрез НАТО. Баня Лука вижда това в контекста на „малко във война, малко в мир, всичко с помощта на НАТО“. Алианса е в БиХ от години и сега се стреми да създаде военна академия на военните от БиХ по модела на Съюза.
Въоръжените сили на БиХ изобщо не са независими, те са под прякото командване на НАТО, защото никой висш офицер от тази армия не може да бъде повишен или назначен на длъжност без предварително одобрение от страна на Алианса.
По онова време, когато пенсионираният американски генерал Жак Клайн беше представител на международната общност в БиХ, дойде идеята, че радиоактивните отпадъци от Запада ще бъдат поставени в тунелите на разрушеното подземно летище Желява близо до Бихач. Летището е построено на карстов терен, където подземните води са силни, така че ако намерението на генерал Клайн не бе открито овреме, цялата зона щеше да бъде замърсена.
Алиансът търси нови места за учения и изхвърляне на радиоактивни боеприпаси и материали. Къде е по-добрият избор и къде не задават неудобни въпроси, ако не на Балканите?

Превод и редакция: Иван Христов