„Ако се абстрахираме от някои допълнителни детайли, „украинския сценарий“, както го нарекохте, е пределно ясен: Цариградският патриарх си даде правото във всеки един момент да може да отмени който и да било документ или договор, издадени от неговите предходници, ако неговото съдържание не отговаря на интересите му. Така, заедно със сензационното решение за отмяна на грамотата от 1686 година за предаване на Киевската митрополия под юрисдикцията на Руската православна църква, Синодът на Цариградската патриаршия отмени и древното канонично правило, което забранява на свещениците да влизат във втори брак.
Това, което каза патриарх Вартоломей в интервю пред вашия вестник за Македония и Черна гора, въобще не гарантира, че украинският сценарий няма да се повтори за Македония и Черна гора. Сега те са независими държави и на това основание Фенер лесно може да оспори актуалността на границите на Сръбската православна граница от Томоса от 1922 година, както направи със споменатия акт от 1686 година. И никак не е случайно това, че в това интервю патриарх Вартоломей напомня, че онова, което принадлежи на Сърбия е нейно канонично и еклесиологично – той нарочно не каза Сръбската църква, а Сърбия като държава, като по този начин визира само нейните съвременни граници.
Въпреки че патриарх Вартоломей казва, че сега няма намерение да променя границите на Сръбската православна църква, той също така заявява, че Цариградската патриаршия е готова да премине границата, в случай, че се стигне до съответно искане или се появи някаква „висша църковна нужда“. Тази „висша църковна нужда“ Фенер я разбира по свой начин. В случай с Украйна, Цариград реши да нахлуе, когато се създадоха редица политически предпоставки и когато украинските политици и разколници се обърнаха към него с такова искане.
Дали някой от жителите на Балканите, с ръка на сърцето, може да гарантира, че рано или късно някой нов или настоящ политически лидер няма да се обърне към Фенер с искане за автокефалия. Нека не забравяме, че подобно искане вече съществува - от македонския премиер Зоран Заев. То беше изпратено миналата година, почти едновременно с нещастното искане на президента на Украйна Петро Порошенко, а Синодът на Константинополската патриаршия го взе под внимание през май, когато публикува официалната информация. Но защо Синодът на Константинополската патриаршия анализира въпрос, за който очевидно няма основание, както заяви патриарх Вартоломей в неотдавнашното интервю? Дали съществуването на Томоса от 1922 г. не е достатъчно основание за отказ в този случай? Очевидно все още има идея да се повтори "украинската рецепта" в Скопие“.
РПЦ и патриарх Кирил се противопоставят на този сценарий и искат решението да бъде взето с консенсус от всички поместни православни църкви.
В средата на октомври миналата година Цариградската патриаршия призна независимостта на разколническата Православна църква на Украйна (ПЦУ), с което отвори въпроса за статута на милиони вярващи в Украйна, където РПЦ има огромно влияние.
Веднага след решението на Вартоломей за ПЦУ, Руската църква прекъсна евхаристийното общение с Фенер и излезе от всички комисии, в които и двете църкви имат представители.
Агенция „Фокус“ припомня:
В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.
• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:
Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.
Кратка история на МПЦ-ОА
Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.
Редакция: Иван Христов
Превод и редакция: Иван Христов
