Дипломатически източници на вестника твърдят, че тази инициатива на френския държавен глава е част от амбициозния му план да поеме ролята на ключов играч в Европейския съюз от Германия и нейния канцлер, чийто мандат ще изтече скоро. Ако Макрон успее да върне Прищина на масата за преговори и доведе диалога до стадий, при който постигането на споразумение дори се приближи, той би показал, че освен велики планове и идеи, той има и способността да ги претворява в дело.
Министърът на външните работи на Сърбия Ивица Дачич заяви за „Новости“, че Прищина в Берлин още веднъж е показала, че няма намерение да преговаря и вероятно има подкрепата за това от някои велики сили:
„Ние сме за продължаване на диалога и всеки, който мисли, че може да върне албанците на масата за преговори, е добре дошъл да се опита. Прищина, от друга страна, постоянно кани Америка за диалог, но в такъв случай и ние имаме някого, когото да поканим (Русия – бел. прев.)“.
Професорът от Факултета за европейски изследвания Слободан Зечевич казва, че Франция има големи амбиции да присъства в Западните Балкани и че Сърбия има главна роля в този интерес на Париж към региона. Той заяви пред РТС, че трябва да се обърне внимание и на нюансите в позициите на Франция и Германия спрямо Сърбия:
„Германия се застъпва за решение, което би включвало признаването на Косово, докато Франция е по-отворена за разглеждане и други възможности, които биха довели до нормализиране на отношенията“.
Директорът на сръбската правителствена канцелария за Косово и Метогия Марко Джурич благодари от името на управляващата „Сръбска прогресивна партия“ и президента Вучич на Меркел и Макрон за „много сериозната подготовка на срещата в Берлин и за това, че дадоха възможност на Вучич да представи позицията на Сърбия“.
„За съжаление, на срещата на върха имаше малко положителни послания. Съобщенията от Прищина и Тирана бяха почти зловещи, напълно срещу диалога и нормализирането на отношенията. Но, все пак, не всичко беше толкова черно. Държанието на Словения и Хърватия, както и на Черна гора, беше коректно“.
Междувременно, ролята си в преговорите с Прищина се опитват да увеличат и представителите на албанците от Южна Сърбия, които излязоха с инициатива да бъдат включени в „заключителната фаза“ на диалога. Инициативата бе подписана от председателя на Националния съвет на албанците Рагми Мустафа, кмета на Буяновац Шаип Камбери и представителя в сръбския парламент Фатмир Хасани. Те писаха до Федерика Могерини, Хашим Тачи и координаторите на екипа за диалог в Прищина, Шпенд Ахмети и Фатмир Лимай.
Интензифицирането на политическите отношения на Париж и страните от региона, укрепването на двустранното сътрудничество и насърчаването на икономическото и социалното развитие чрез работата на Френската агенция за развитие, са основните точки на новата стратегия за Еманюел Макрон за Западните Балкани.
Неговото предложение беше представено на срещата на върха в Берлин и в този документ, наред с други неща, се подчертава желанието на Франция да се ангажира повече в стабилизирането на частта от Западните Балкани, която не е в ЕС. В стратегията също така се съобщава за посещения на френски служители в региона, като най-важното посещение на Макрон в Сърбия е планирано за юли.
По отношение на двустранното сътрудничество се посочват областите: сигурност (борба с незаконната търговия с оръжие, създаване на постоянни звена за разследване на престъпления, борба с тероризма със създаването на платформи за докладване на незаконно съдържание в интернет), съдебната система (установяване на ново сътрудничество в областта на финансовата и икономическата политика) формиране на съвместни екипи за разследване с всички в региона) и отбраната.
В частта, свързана с проектите на Френската агенция за развитие, се казва, че тя ще подкрепи устойчивото развитие, равенството между половете и помирението. Годишната помощ, предоставена от тази агенция, е между 100 и 150 милиона евро.
Превод и редакция: Иван Христов
