2018 година всъщност започна през март, когато с президентските избори завърши голям изборен цикъл. Но не донесоха спокойствие и удовлетворение: останалите девет месеца преминаха под знака на разочарованията, раздразненията и страха. Властта бързо пропиля капитала на доверието, като премина от предизборни спорове в размахване на следизборни камшици. Обществото, което все още не беше дошло на себе си, но вече с представи за последиците, затаи обидата за несправедливото отношение към него – и, като че ли тя е задълго. След световното първенство по футбол не можеше да се очакват нови празници в живота - то се изправяше, ако не пред реална заплаха от война, то със сигурност пред тотално ожесточение и укрепване на стените на обсъдените крепости. Да се разбъркват последствията от преднамерената политика на агресия и показната демонстрация на власт ще се случва все по-често.
2018 година започна успешно за властта, но скоро се оказа, че шансовете са проиграни. Безпартийният Владимир Путин предсказуемо леко се справи с дежурните «съперници» и получи от своите формално състояли се последни президентски избори впечатляващите 77 процента от гласовете на избирателите. Неговата предизборна програма беше публикувана под формата на послание на Федералното събрание в навечерието на изборите. В нея се рисуваше бъдещето на комфортна, сита и технологично напреднала Русия , за която трябва да се мисли и да се гласува, трябва да се мисли. Мнозинството отиде и гласува. Но изборният капитал на доверие в президента се размени за поддържане на пенсионната реформа, сервирана на обществото като факт, без предварително обсъждане (и това не беше единствената неприятна новина – анонсирано бе и увеличението на ДДС – бел. „Ведомости“).
Рейтингите на президента рязко спадаха, но рязко не се покачваха обратно. Сега, половин година по-късно за Путин биха гласували всичко на всичко 46 на сто от анкетираните от Фонд „Обществено мнение“.
Като лидери в рейтингите на доверие президента беше изместен от хора с пагони.
Разочарованието от ръководството на страната беше толкова голямо, че и на регионалните избори личната благословия на президента не спаси кандидатите на Кремъл от поражение в четири региона.
Да си изберат за губернатори хора, които никак не се нравеха на Москва, за хората означаваше протест и възможност да покажат зъбите си на столицата. И те ги показаха.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
