Представени са и такива, правени в Чипровци, от българи християни, но за турското поселение. Използвали са се за молитви в джамията или у дома. Показани са и образци от модела „Каракачка“. В отделна зала могат да се разгледат килими и от Тетевен, Сливен, Хасково и Петрич. Друга секция представя чуждестранни такива, изработени по същата технология, но в Румъния, Албания, Турция, Армения, Грузия, Азербайджан.
За първи път Якоб ван Бейлен пристига в България като студент през 1967 година, на път за Истанбул, но толкова му харесва, че през следващите години продължава да се връща. До такава степен заобиква българските традиции и фолклор, че след пенсионирането си заживява у нас. Купува си къща в Котел, до Музея, в който са представени старокотленски килими и тъкани. Там живее седем години, но е толкова завладян от българското килимарство, че не спира да пътува и да търси нови уникални модели. От четири години Якоб живее във Велико Търново, а миналата година е пропътувал „Пътя на килимарството“. Посетил е Армения, Грузия, Азербайджан, където е открил много образци на българското килимарство. Освен от традициите в този занаят холандецът е запленен и от българския фолклор. Той членува в два клуба за народни танци и организира участия на чужденци, които също като него обичат българския танц.
Притеснението му е, че с времето килимарството като занаят ще изчезне. За пример той даде Котел, където през 60-те години с тъкане на килими са се занимавали около 1000 души, а днес – едва няколко жени. По време на откриването на изложбата в петък, на малък стан жена от Чипровци ще направи демонстрация на тъкане на чипровски килими.
Надежда КРЪСТЕВА