Българската църква чества празника Благовещение (блага вест). На този ден се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха. Празникът е утвърден от православната църква през VII век. Според Библията на днешния ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.
Сред народа Благовещение е известен и като Благовец. В миналото предците ни са го считали за „половин Великден“. Въз основа на народната етимология на названието на празника (Благовец – благо, сладко) се смята, че всяка рана зараства на този ден много бързо. Поради това точно на днешния ден са се пробивали ушите на малките момичета, дамгосвали са агнетата и яретата, защото се е вярвало, че няма да ги боли. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина и др.
Луиза ТРАНЧЕВА