Обвиняемият и майка му притежавали апартамент в гр. В. Търново. С.Ц. имал бизнес планове и се нуждаел от пари, поради което през 2015 г. учредили върху имота договорна ипотека, като обезпечение на кредит. Поради неиздължаване на вноските, кредиторът предприел мерки за събиране на вземанията си.
С.Ц. продължавал да има нужда от средства и решил да обяви ипотекираното жилище за продан и да получи цена по предварителен договор, без в действителност да продава имота. Интерес към закупуване на имота проявила пострадалата П. Н., като при сключване на предварителния договор веднага му превела 15 646 лв. След като получил капарото обвиняемият не се явил за сключване на окончателен договор и не прехвърлил имота, за който се установило, че е ипотекиран.
С.Ц. продължавал да има нужда от пари и решил да сключи предварителен договор за покупко-продажба на избеното помещение към апартамента при ясно съзнание, че то не е обособено и вече има сключен предварителен договор за целия имот. На обява се обадила пострадалата М. И. При сключване на предварителния договор за избеното помещение, пострадалата заплатила капаро 4 000 лв., но обвиняемият отново не прехвърлил имота.
Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. Търново.