Емилиян Станев, или Никола Стоянов Станев, както е истинското му име, е роден в Търново на 28 февруари 1907 година. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. Той публикува първите си произведения през 1931 година. През 1948 година излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 година в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 година. Автор е на книги за деца и юноши, сред които „През гори и води“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Когато скрежът се топи“, „Чернишка“ и др. Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Тихик и Назарий“, „Антихрист“, „Търновската царица“ и др. Писателят умира на 15 март 1979 година. Непосредствено след смъртта му се взема решение за изграждане на музей на твореца в град Велико Търново. Той се намира в сърцето на Стария град на мястото на родната му къща.
Надежда КРЪСТЕВА
