Св. Анна е потомка на известен род – Аароновия. Според Протоевангелието на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким дълго време нямали деца, но заради благочестивия си живот били посетени от благодат – явява им се ангел, който съобщава, че ще имат дете благословено от Бога. Анна обещала да посвети детето си на служба в Йерусалимския храм и затова източноправославната църква приема, както самата Анна, така и Йоаким, за праведни и свети богоотци още преди иконоборческия период.
Св. Анна е смятана за покровител на Квебек и на Бретан. Народът я нарича „велика светица”. Самият празник се среща в различните райони на България като Янино, Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Св. Анна Каталина. Освен с майчинството, денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток към пролетта. От днес денят започва да расте колкото просено зърно, или колкото скок на тригодишен елен. Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, идва нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината. По стар стил празникът се е празнувал на 22 декември – денят на зимното слънцестоене.
Св. Анна се счита за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и на бременните жени. В тази връзка съществуват български ритуали и народни вярвания, като например това ,че на този ден млади жени и бременни не трябва да работят, за да могат да родят по-лесно. На този ден жените вярват и в други пророчески видения. Те варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите като деня.
Надежда КРЪСТЕВА
