Хората наричат този ден Зимен Кръстовден, Кръстци, Водокръщи. Основният смисъл на празничния ритуал е чрез силата на кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Ден преди Богоявление, на 5 януари, рано сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава, освещава. Всеки взима от нея и носи в дома си. Попът ръси с китка босилек и светена вода къщите и прогонва злите демони.
Когато ръси по домовете, попът оставя по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички за 1 март.
На места момците се събират, избират един за „поп“ и тръгват да изпълняват поповата служба, а именно да поръсят и да изчистят домовете с кръст и светена вода. На следващия ден същото правят момите. И двата обичая завършват с веселба и песни в една от къщите на младите. На Попова Коледа по къщите ходят совойници, водичарки. Това са моми за женене, които ръсят с китка босилек и вода, донесена в потайна доба, и пеят песни наричания за всеки член от семейството. Совойниците са облечени като булка и младоженец, песните им приличат на коледните и на лазарските. Подаряват им брашно, лук, сланина, дребни пари, сушени плодове, орехи. Парите пускат в бакърено котле със светена вода. Когато свършат припявките и всички домове са обходени, совойниците се събират в някоя къща и веселието продължава с много песни и смях. Срещу Богоявление е третата кадена вечер. На нея отново се разчупва прясна пита. На много места в нея пак слагат пара, за да се повтори магията до три пъти, да е сигурно, че предсказанието ще се случи. Когато бащата я разчупва, прави го за „Господа, за Света Богородица и за светия кръст. Да ни дава здраве и живот, да ни помага и догодина със здраве и късмет да дочакаме тоя ден“. На трапезата се слагат само постни храни (джуркан боб, варено зеле, сарми, орехи, вино) и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
В Родопите вярват, че в тази нощ ветровете се кръщават и се бият помежду си.
Надежда КРЪСТЕВА
