„На Земята, като наша майка, ние дължим много любов, грижи и уважение. Тя ни дарява с плодовете си, прощава нашите грешки и продължава да се бори за нас и с нас вече хиляди години. За да я има нея и нас, днес, повече от всякога, в нашите ръце е изпълнението на синовния ни дълг”, заяви пред присъстващите студенти, докторанти и преподаватели, Валери Велковски. Той подчерта, че с прилагане на съвременни мениджърски, агротехнически, устройствени, законодателни и други методи, мерки и мероприятия, хората трябва да превърнат устойчивото земеползване в своя устойчива линия за поведение и действия. В своята презентация, лекторът поясни как може да се съхрани поземления ресурс на България за следващите поколения, в контекста и инструментариума, приложим и необходим за устойчивото земеползване. Представени данни от Агростатистически справочник за периода 2000-2016 показаха на студентите, че към 2015 г. България разполага с площ със селскостопанско предназначение в размер на 5 202 752 ха, от които използваната земеделска площ е 5 011 494 ха. Проследявайки стойностите на посочените два показателя по години (от 2000 до 2015г.), присъстващите установиха тенденция към редуциране. За 2000 г. площта със селскостопанско предназначение е била в размер на 5 874 560 ха, а използваната земеделска площ – 5 582 050 ха., тоест, само от земята със селскостопанско предназначение, България за 15 години е загубила над 600 000 ха. Валери Велковски обърна внимание и на провежданите устройствени мероприятия върху земеделските земи, които според него, макар и нормативно обосновани, влияят както положително, така и негативно от гледна точка на различните варианти на въздействие върху тях и респективно върху аграрния сектор, като цяло.
Темата за устойчивото управление на земите в земеделския сектор предизвика въпроси към лектора и срещата се превърна в дискусия. Коментирани бяха негативите от строителство върху земеделските земи, промяна на предназначението на земеделски земи, използването на плодородна земя за построяването на фотоволтаични централи, необходимостта от въвеждането на природощадящи практики при отглеждането на различни култури и др.
В края на срещата доц. Николова благодари на гост-лектора и сподели, че в съвременната икономика човечеството все по-често трябва да се замисля за опазване на природните екосистеми и майката Земя. „Това условие е важно не само в случаите на осъществяване на предприемачески инициативи в областта на агробизнеса, а и във всички други сектори на икономиката”, подчерта ръководителят на катедра „Аграрна икономика” при Стопанска академия.