Велико Търново. Стотици граждани на града преминаха за здраве през венец от 77 билки и половина, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Велико Търново. Празникът по традиция започна от ранни зори с Еньовски поход за лечебни и благоуханни треви, организиран от групата за здравословен и активен на чин на живот TurnovoRuns. След това на Самоводската чаршия в града се стекоха стотици жители и гости на града, за да преминат през Еньовския венец, направен от 77 билки и половина. Според народните предания съществуват 77 болести и половина. За 77 болки има билки, които ги лекуват, но за поливната болест, която е с незнайно име – билка няма. На днешния ден, когато се събират билки, се отделят на страна 77 и се разделя една трева на две, за да послужи за половината болест. По стар ритуал на Улицата на занаятите във Велико Търново се състоя опушване на билки за здраве и прогонване на злите сили. В еньовското менче бяха поставени стрък исоп за защита и очистване, стрък босилек за прогонване на злите духове, стръг салвия за пиршество на душата, маточина – за наслада и успокоение и резене за удоволствие и радост. Празникът завърши с Еньовска хоротека. По стара българска традиция на 24 юни честваме Еньовден един от най-големите и красивите празници в българския календар, който свързваме с лятното слънцестоене. Празникът носи своето началото още от древните вярвания на прабългарите, които вярват в божеството Тангра. Споменава се в някой средновековни източници като част от обичаите на богомилите, а в последствие е пречупен през християнството и се свързва с рождението на Св. Йоан Кръстител. В наши дни празнуваме Еньовден като празника на магията на билките и на неспиращия жизнен цикъл, свързан със слънцето като първоизточник на живота. Еньовденският празник е сложна система от обреди, наричания, вярвания и ритуали, но най-вече е свързан с разцвета на природата. Вярва се, че това е преломният момент в годината. На Еньовден хората казват -кукувицата кука,а след това онемява. Вярва се, че на този ден слънцето става рано, за да изиграе най-горещото си хора, изкъпва се във всички води, които вижда на утринната и се излива с младост и сила. Почива цял ден на небето, а после се обръща и бавно тръгва по дългия път към зимата. Казва се – Еньо наметна своя ямурлук и тръгна да носи снега.
