София. Не съм сигурна, че докрай сме си научили уроците от събитията през 1997г. Има неща, които се случват и днес и показват това. Самият начин, по който беше попиляна тази енергия също показва това. Това каза за Агенция „Фокус“ Велислава Кръстева, народен представител, член на Централния съвет на ДПС, по повод политическите събития у нас на 10 януари и 4 февруари 1997 година. „Това е решаващ за тогава, а и към днешна дата, момент от най-новата ни политическа история. Като емоционална памет това е момент на много силна енергия, обществена и гражданска. Дни наред като че ли всички бяхме едно – в желанието си за промяна, в желанието си за по-добър живот, за по-добро и отговорно управление. Що се отнася до политическата памет, която е много важно да имаме и днес, е пример за това как в момент на криза, в решаващите за страната моменти, трябва да се търси и да се намира общото поле на съгласие. И най-вече на съгласието между политическите сили. Защото демокрацията в този смисъл няма алтернатива. Представителната демокрация нито тогава, нито днес може да бъде заменена с нещо друго“, коментира Велислава Кръстева. „На една европейска държава, каквато е България, за каквито и промени да става въпрос, трябва да й е ясно, че демократичните промени трябва да бъдат само с отговорността на политическите партии, разбира се и с отговорността на избирателите. Когато ние от ДПС говорим днес за необходимостта от намиране на съгласие, на диалог между системните политически партии, по отношение на обединението около програма за ускорено, догонващо развитите на страната – това, което можем да вземем, да почерпим като пример е енергията от онези дни“, допълни още тя.
„Аз бях главен редактор на в-к „Конкурент“. Това беше славно време за нас. Цялата редакция, всички бяхме на протестите. Ходихме на барикадата, сменяхме се, правихме организация да се носи чай, да се помага, правихме щафета, връщахме се на екипи в редакцията, за да си затворим вестника. За нито един ден вестникът не спря да излиза, всяка вечер бяхме на площада. Беше много силно емоционално време, много заредено с желание за промяна време. Спомням си как беше ужасно студено, зимата беше много снежна, много студена и може би и заради студа се скандираше: „Който не скача, е червен“ и целият площад скачаше. Аз бях с дъщеря ми, тя тогава беше на 5 години. И всяка вечер бяхме там“, разказа Велислава Кръстева.