Петрич. Да опишеш Ванга е трудно, дори невъзможно. Това каза за Радио „Фокус“ – Пирин Верка Токова, уредник в къща музей „Ванга“ и кръщелница на пророчицата. По думите ѝ всеки би се затруднил да пресъздаде образа ѝ. „Смея да твърдя, че тя носеше една неописуема харизма – многоцветна, многопластова и в същото време - противоречива, както природата и нейните стихии. Аз си позволявам да я сравня с природата, защото в моите спомени тя е такава. Ванга беше и земна, и духовна. Беше като топлещ тих огън и изгарящи високи пламъци. Беше бълбукащ извор вода и заливащи наводнения. Беше лек тих ветрец и бурни вихрушки. Тя беше спокойна, праволинейна като земята, но и внезапно разтърсваща. Това е което е в моите очи Ванга“, заяви Токова. Тя добави, че се е запознала с Ванга, тъй като тя е била нейна кръстница.
„Всъщност нейните кръщелници са хиляди и аз в това число. Тя обичаше да казва: „Колко деца съм кръстила, толкова косми нямам на главата си“. Децата на моите родители са умирали. Баща ми чул за Ванга и с помощта на свещеник от град Сандански се запознават. Кръщава брат ми и мен, и ни дарява живот. У дома често се говореше за Ванга. Баща ми често говореше за неговите срещи с пророчицата“, добави Токова. Тя допълни, че е посещавала петричката пророчица заедно със своите родители. „Спомням си, че често чак в двора родителите ми да излязат. Първата ми осъзната среща беше през 1973 година“, посочи Токова. Тя коментира, че тази среща се е запечатала в съзнанието ѝ – буква по буква, дума по дума. „Беше август. Много горещо. Аз на 19 години, минавайки по тогавашната улица „Опълченска“, виждам входната врата отворена и никакви хора. Учудващо. Никакви хора. Знаех кой живее там, затова реших да вляза. Тя беше сама. Някак си ми се стори, че е тъжна, но това се оказа грешно впечатление. Всички врати в къщата бяха отворени. Останалата част от историята е много дълга, но това което няма да забравя е, че в този момент разбрах, че Ванга беше моята истинска духовна майка“, допълни Токова.
Ливия НИНОВА