Кюстендил. С Антоновден и Атанасовден завършва един продължителен празничен цикъл. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил Веска Спасова, етнолог в Регионален исторически музей – Кюстендил. Според нея двата празника са свързани в общи обредни практики. Според народните вярвания християнският светец преподобни Антоний Велики е по-големият брат-близнак на свети Атанас. Затова и дните следват един след друг. Той е един от покровителите и заповедник на чумата, шарката и всички останали заразни болести. По думите й за да бъдат омилостивени всички болести, на този ден жените месят пресни питки, които мажат с мед, защото медът е една от божествените храни, елексира на живота, който може да умилостиви всички тези демонични сили. „Раздават се тези пресни питки за здраве и една от тях жените в по-старо време оставяли на тавана за болестите. И през двата дни се спазва забрана да не се работи женска работа, не се плете, не се шие, не се тъче. Вярва се, че ако на този ден и на следващия човек се убоде, раната няма да зарасне или трудно ще зарасне”, каза Веска Спасова. На този ден не се вари боб, леща, царевица и други варива, за да няма болести в семейството. Не се оставят врати и прозорци отворени, защото по-старите българи вярвали, че така болестите ще влязат в дома. Венцеслав ИЛЧЕВ
