София. В традицията богатството се измерва с броя на децата в къщата, с броя на животните, с пълните крини с жито, с нивите, които са натежали от класове, това е идеята. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът гл. ас. Виолета Коцева-Попова. „Това е стойностно в традиционната народна култура, където няма пари, няма лични материални вещи, няма лично облагодетелстване. Всички обичаи са много тясно, свързани със земеделския стопански цикъл на хората. Като цяло в традициите парите не са стойност, те са стойност дотолкова доколкото се излагат по челата на девойките, за да покажат някакво имуществено състояние на семейството. Парите като средство за покупко-продажба не са с висока стойност, стойност имат децата, броят на родените агънца, теленца, реколтата от нивата. Това, което може да помогне на семейството да оцелее“, допълни етнологът.
„Сурвачката си има своето място, разбира се, извадена от контекста на тази културна система, каквато представлява народната такава. Те са част от празнуването и част от осмислянето като българска народна култура и българска идентичност. Всеки един елемент от традицията намира своето място, но вече видоизменен с донякъде друг смисъл, който му се придава“, обясни още етнологът.
Теодора ПАТРОНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”