„През 2018 г. се срещнахме и работихме заедно с българите от историческите диаспори, САЩ, Южна Америка. Те ни казаха, че е необходима цялостна държавна политика – от създаване на условия за изучаване на българския език до създаване на предпоставка за тяхното връщане в страната. Първият приоритет е запазването, развитието и разпространението на българския език, защото съществува реална опасност от изчезването му в българските диаспори“, заяви Йотова и добави, че има нужда от по-последователна политика. „Искаме ново училище в Одеса. Мрежата от съботно-неделните български училища трябва да се разшири. В момента има 362 такива училища, които се спонсорират от България, и над 70 частни. Предлагаме създаването на национален фонд, който да подпомага тези училища. Той може да бъде част от друг голям национален фонд за подкрепа на българите зад граница“, обясни вицепрезидентът. Йотова посочи, че всяка година български училища в чужбина завършват образованието си, но България не им подава ръка.
„Готови сме с концепция за създаване и на Български културен институт. Концепцията ни е въз основа на международния опит. Проучени са практиките на всички представени у нас културни институти. За тази цел имаме институционалното съгласие на другите институции в държавата. Основният проблем обаче са връзките с българите зад граница – искаме изграждане на световна мрежа за връзка между българите по света, както и гише за връзка с българската държава. Това, което предлага нашият екип, е пилотният проект. Надяваме се да имаме последователи“, каза още Йотова.
Тя посочи, че е време вече да бъде променена политиката към българите в чужбина. „Тях никой не ги пита за нищо. Отношението на държавата личи и в това, че до този момент няма никакъв разговор за съдбата на нашите сънародници във Великобритания“, каза Йотова. „Необходима е държава, която да се грижи за своите граждани, без да ги разглежда като поданици. Отговорността на нашето поколение е запазване на българската нация“, заяви тя.
Цветилена СИМЕОНОВА
