В изказването си вицепрезидентът разгледа условията, в които се формира Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. – излизането на Великобритания от ЕС и предстоящите европейски избори. „Намираме се в ситуация на безпрецедентна националистическа вълна, възход на популизма, лавинообразен спад в доверието към традиционните партии и тотална промяна в ценностите на съюза“, отбеляза вицепрезидентът. По думите на Илияна Йотова следващият многогодишен бюджет на ЕС може да се превърне в силен катализатор за трансформиране на недоволството на гражданите в апатия.
„Съществуват рискове от изместване на приоритетите и нарушаване на основните принципи, които формираха политическата общност, наречена ЕС“, посочи вицепрезидентът. Илияна Йотова изрази опасенията си, че Европа върви към узаконяване на двойните стандарти. „Ако това се случи, няма как европейските граждани да бъдат убедени, че са пълноценна част от съюза“, изтъкна вицепрезидентът. Илияна Йотова е убедена, че липсва конкретна визия за бъдещето на Европа, която трябва да се определи и през Многогодишната финансова рамка и нейните приоритети. Липсва и ясно политическо послание в следващия бюджет на ЕС.
Вицепрезидентът направи кратък преглед на представените от Европейската комисия приоритети в следващия седемгодишен бюджет и постави въпроса дали те отговарят на очакванията на европейските граждани. Средствата за отбрана ще се увеличат с 22 пъти, за сигурност – почти с два пъти, за миграция – 2,6 пъти. Очакват се съкращения в Общата селскостопанска политика и в кохезионната политика – съответно с 5% и 7%. „Финансирането на новите приоритети не бива да става за сметка на старите. Трябва да се замислим дали държавите членки са готови да увеличат вноската си в бюджета, за да компенсират разликите“, посочи Илияна Йотова.
„Необходим е по-задълбочен анализ на резултатите от изпълнението на предишната МФР, за да се поправят грешките и пропуските“, заяви вицепрезидентът. Държавите членки все още се затрудняват в усвояването на наличните структурни и инвестиционни фондове. Необходима е по-голяма гъвкавост, трябва да се намали административната тежест за бенефициентите. През 2017 г. ЕС е поел ангажимент за 158.7 млрд. евро. Плащанията са били обаче в размер на 124.7 млрд. евро, т.е. значително по-малко от бюджетираните средства. В края на 2017 г. общото средно ниво на усвояване е 16%. За сравнение, през 2010 г. то е било 22%.
„Изразходваните средства трябва да се контролират по-ефективно“, отбеляза Илияна Йотова и даде пример със спешно мобилизираните 3 млрд. евро помощ за Турция за справяне с бежанската криза. Вицепрезидентът постави въпроса доколко тези средства са допринесли за създаването на трайни политики. Илияна Йотова заяви, че през 2014 г. с т. нар. План „Юнкер“ за първи път бе направен опит да се промени философията на европейското финансиране. „Тази инвестиционна програма е насочена към богатите държави“, посочи вицепрезидентът. Според изчисления на Европейската сметна палата 64% от общата сума от подписани договори по Плана „Юнкер“ за 2017 г. са концентрирани в шест държави членки, при това едни от най-добре развитите като Германия, Франция, Великобритания. България се нарежда на 17 място.
Илияна Йотова е на мнение, че е необходим задълбочен анализ на ползите и рисковете от предлагания от Европейската комисия нов механизъм за защита бюджета на ЕС, свързан с принципите на правовата държава.
В изказването си вицепрезидентът постави редица въпроси, мнения по които бяха изразени на последвалата оживена дискусия.
