„Не искам да правя сравнения дали нашите съграждани трябва да се върнат, или да останат, защото тези сравнения са опасни. Само преди два дни двете големи страни в Европа - Франция и Германия, от които Германия гласува специален закон при твърд „Брекзит“ - какво става със сънародниците във Великобритания, а Франция задели на първо четене 50 млн. за французите, които живеят там“, заяви вицепрезидентът, като допълни, че информационната кампания е инструментариум и тя е нещо задължително, което така или иначе трябва да върви и хората да се ориентират до колкото могат. „При тези 200 хил. условно пребиваващи българи във Великобритания, само около 90 са регистрирани“, заяви вицепрезидентът, като попита как ще се направи информационна кампания, като за всички останали и дори българската държава няма информация къде са те. „По-скоро трябва да има конкретна стратегия, а защо не облечена в решение на Народното събрание - как да дадем условия на тези българи да се върнат обратно в България и какво ще срещнат те, връщайки се тук. Нима рискът от трайно безработни е преминал? Каква е социалната инфраструктура на тези хора и как ще се вместят в нашата социална система“, каза Йотова.
По думите ѝ трудовият стаж ще бъде признат на българите в Англия, защото Великобритания все още е държава членка в Европейския съюз, но проблемът е, че една част от хората работят на черно и именно за това трябва да има мерки. А относно програмата и стратегията за връщането на българите от чужбина, тя заяви, че това не може да бъде измислено в един кабинет лабораторно, защото за това е необходимо съгласието и на българския бизнес. „Има достатъчно неправителствени организации, като например „Стопанска камера“, която трябва да излезе със своя анализ пред правителството и тези, които взимат решение да кажат от каква работна ръка има нужда българският бизнес. Непрекъснато говорим, че не ни достигат хора в някои позиции, че има остър дефицит на работна ръка в България. Второ, какво ще бъде нашето предложение към тези хора? „Елате в България, защото:..“. Но на този етап има само многоточие и нищо повече. И на следващия и най-важен въпрос трябва да си отговорим категорично ясно - искаме ли тези хора да ги стимулираме да се върнат в България или искаме да си останат там и да си живеем тук сами и самодостатъчни за себе си“, посочи вицепремиерът, като подчерта, че има цялостна българска политика.
„Има грешна политика, защото не трябва да бъдем наивници. Една част от тези хора ще останат, а друга част от тези български граждани ще се преместят в друга страна в ЕС, защото имаме хора на много високи позиции, които са в този глобален свят и ще изберат клона на същата фирма във Франция или в Полша, например. Но една част от тях ще се замислят дали да не се завърнат в България и за това мисля, че трябва да се погрижим за тях“, каза още тя.
По думите ѝ по отношение на фармацията и двустранните икономически отношения, това е голям дял и може да се замисли за нещо друго в парламента, защото специалната стратегия и заделените пари за това, вероятно на българската държава ще се наложи и за един определен период от време да компенсира цените.
„Твърд „Брекзит“ означава митнически такси, непременно поскъпване на медикаментите и тези луфтове ще трябва да се обират в един момент. Аз за това казвам, че е въпрос на цялостна визия и подготовка на страната, а не само да се плъзгаме по линията дали ще се върнат българите или не“, подчерта Йотова, като посочи, че твърдият „Брекзит“ носи много тежки последици и за ЕС, и за Великобритания.
