София. „Здравето на работниците се превръща в заложник на пазарни механизми и конкуренция между предприятията и фирмите. Стремежът към качествени условия на труд отстъпва пред стремежа да се съкратят разходите на фирмата“. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова, съобщиха от Прессекретариата на държавния глава. По покана на Факултета по обществено здраве при Медицински университет – София, вицепрезидентът изнесе публична лекция за съвременните предизвикателства пред трудовата медицина. През 2018 г. Илияна Йотова откри първия за България международен Конгрес по трудова медицина и експертиза на работоспособността. Вицепрезидентът бе удостоена със статуетка и почетна грамота „за вдъхновението от патронажа на Конгреса по трудова медицина и експертиза на работоспособността, с което се постига широк отзвук в средите на колегията, работодателите, работещите, синдикатите и международните участници за нови партньорства и сътрудничество“.
„В окото на бурята, в годините на най-тежката икономическа и финансова криза, високите нива на безработица унищожиха дори разговора за безопасен труд в много отрасли“, отбеляза Илияна Йотова и посочи като пример т.нар. пакет за мобилност, който освен всичко друго третира и правата на шофьорите. Условията, в които работят и почиват, обаче останаха извън фокуса на обществения дебат.
Вицепрезидентът заяви, че заради икономическия и финансов крах работните места на всяка цена изместиха достигнатите права от европейските граждани за безопасен труд. Появиха се отново нелоялните практики между отделните предприятия, а социалният дъмпинг стана водеща тема и на международно ниво. „Игрите на глада“ характеризират немалка част от българското производство. Шивачките у нас често се сравняват със шивачките в Камбоджа заради лошите условия на труд и ниското заплащане“, изтъкна вицепрезидентът. Илияна Йотова посочи, че е много труден или въобще не съществува контролът за условията на труд в сивата икономика, надомната работа и самонаетите лица.
Според вицепрезидента инцидентно се повдига въпросът за условията, при които работят българите в чужбина, особено сезонните работници. „Феноменът „съвременно робство“ е все по-чест в ежедневието дори на развитите икономики“, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът обърна внимание на т.нар. модерни болести, до които води на пръв поглед невинна форма на експлоатация. При по-квалифицираните професии, благодарение на технологиите, работодателите имат 24-часов достъп до своите служители и изискват от тях извънреден труд, без допълнително заплащане. Липсва обществена дискусия за развитието на трудовата медицина в условията на четвъртата индустриална революция, подчерта Илияна Йотова.
В лекцията вицепрезидентът направи кратък преглед на международното и европейското законодателство в областта на трудовата медицина. Съществуват европейски норми и регулации, но липсва регламент, задължителен за законодателствата за държавите членки, който да налага хармонизирани правила.
Илияна Йотова отбеляза различния статут и функции на службите по трудова медицина в европейски мащаб. „Многообразието им затруднява възможностите за изграждане на истинска европейска мрежа за услуги в областта на трудовата медицина“, посочи вицепрезидентът.
„В ЕС има глад за трудови медици“, отбеляза вицепрезидентът и посочи, че в България и Румъния на 100 хил. работещи има под 10 специалисти. За сравнение – на 100 хил. работници над 40 специалисти по трудова медицина има в Италия, Латвия и Финландия.
Илияна Йотова заяви, че в България все още няма достатъчно атрактивни условия, за да могат младите лекари да избират като своя специалност трудовата медицина. „Не на последно място е и вродената ни скептичност, че е по-важно да се воюва за здраве и труд, а не за труд и здраве“, отбеляза Илияна Йотова.
Вицепрезидентът се обърна с думи на благодарност към преподавателите и учените, на Медицински университет – София, за огромните усилия, които полагат, за да бъде тази наука на международно ниво, и най-важното – да убеждават обществото в огромното й значение.