Бургас. До 30-те години на 19 век народността се е изразявала чрез майчиния език. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Владимир Анигностов, историк в Регионалния исторически музей в Бургас, по повод Международния ден на майчиния език. По думите му това обяснява защо първите сведения за отделни етноси в Бургас стават факт чак в началото на 19 век, когато вече може да става въпрос за отделни етноси, а не толкова за отделни езици. „В миналото етническите различия не са били от толкова голямо значение, за сметка на религиозната принадлежност. За османската правна и данъчна система е била от значение не толкова народността, а религиозната принадлежност. Трудно е за съвременното съзнание да разбере човека от 15-18 век. Тогава хората първо са се определяли като православни християни, а след това като българи или гърци, например“, обясни Анигностов.
Той добави, че майчините езици са се запазили, независимо от промените, породени от взаимното проникване на думи, изрази или граматически форми. „В Бургас се е наблюдавало широко двуезичие, но и в този случай определящ за идентичността на човека е един от езиците – майчиният“, допълни още историкът. По думите му черта на всички пристанищни градове е да бъдат населени с много разнородни етнически групи, които носят съответните специфични езикови характеристики, какъвто е случаят с Бургас. „Само преди век и половина 5 народности са живели в тогавашните очертания на града, съвпадащи с днешния център. След Освобождението, разбира се, градът се превръща в предимно български – с повече от 90%, тъй като някои от другите етноси се асимилирали. Други обаче са запазили своята идентичност – като арменците, например“, отбеляза Анигностов.
Мария ПОПЧЕВА