Банско. Легендите за крепостта „Ситан кале“ са свързани до голяма степен с местния фолклор на Банско. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин Владимир Баряков, археолог в Музеен комплекс - Банско. „Късноантичната крепост „Ситан кале“ е на 1 300 метра надморска височина. Тя се намира югозападно от Банско на разстояние 3 км на едно естествено плато пред планините на Пирин. Отдавна имаше податки за този обект, повечето от легендите за Банско бяха свързани с местността, но до започването на редовни археологически разкопки не можеше да се говори по-обстойно за тази крепост, за нейните размери и обитатели. След проучванията, които 4 години са правени в местността, имаме по-ясна представа“, отбеляза той. Баряков допълни, че крепостта представлява един трапец със страни 170 метра на 140 метра на 45 метра на 5 метра. По думите му извън крепостните стени се очертават жилищни постройки. Може би в един момент, когато е имало пренаселване във вътрешността на крепостта, е започнало разширяването и изграждането именно в тези жилищни постройки извън нея. Археологът добави, че в североизточната и северозападната част се очертават 2 кръгли кули с диаметър 4 метра, запазени в основите, които на някои места достигат до 3.20 метра височина. Той посочи, че в южната част, където завършва цитаделата, на най-високото възвишение, се очертава една многоъгълна кула. Владимир Баряков каза още, че дебелината на стените варира в зависимост от наклона на възвишението – от 1.30 до 2 метра, което е едно много солидно укрепление за такава височина.
„Още от най-малък и на мен ми е разказвана легендата, че това е била крепостта, която последна е защитавала населението от идващите завоеватели османци. Там се укрепяват всички банскалии, ръководител им е бил „бана“. Такава е била неговата титла. От там е и една от легендите за това откъде идва името на Банско, или от „бан“ или от „банко“. След като бана пада в сражението, неговата дъщеря – Тодорка, поема водачеството“, каза Баряков. Археологът уточни, че когато силата на отбраняващите се намалява, Тодорка се качва на своя кон, потегля към висините на Пирин, стига до върха Тодорка, който носи нейното име, и се хвърля в пропастта. По думите му там от нейните очи бликват две езера, които и до момента се наричат Тодорини очи.
Според него днес не може да се направи една такава крепост, с едни толкова внушителни размери, в случай на настъпване на бедствие. Владимир Баряков обясни, че самите архитектурни градежи са доказали, че тази крепост е изграждана десетилетия наред – толкова камъни, всичко е естествено, усвоено с хоросан. По думите му всичко изисква много труд, много енергия и участието на много хора, като според предположенията там са живели може би около 1500 - 2000 човека.
Натали СТЕФАНОВА