„Първото и най-важното: убеден съм, че за косовския въпрос няма и не може да има силово решение. То може да е само политическо. Решението трябва да бъде изработено между Белград и Прищина. Всички останали с страни трябва като минимум да не пречат, а като максимум – да помагат на процеса“, подчерта политикът.
Той отбеляза, че диалогът практически е спрян „по инициатива на Прищина, която престана да разговаря с Белград, която отново и отново излиза извън рамките на базовата резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1244, създавайки собствени въоръжени сили и въвеждайки 100-процентови мита върху стоките от Сърбия“. „При това Прищина получава подкрепа от САЩ. Но не говоря за Запада, като цяло; според мен, позицията на Европейския съюз е по-отговорна: Европа е обезпокоена от това, че Прищина започва да решава сама косовския въпрос. Затова трябва всички да охладят главите си... преди всичко извън пределите на Косово, преди всичко във Вашингтон, онези, които се опитват да си играят с емоциите, да разрушават, а не да съдействат на политическия процес“, заяви сенаторът.
Що се отнася до евентуална смяна на формата на преговорите за Косово, Косачев отбеляза, че „Русия никога не е отказвала да участва в такива преговори и е готова да се включи в тях, ако бъде поканена“. Депутатът счита, че не е станал съвсем ясен смисъла на организирането на срещата в Берлин за Косово на 29 април и предстоящата в Париж през лятото. „Албанската страна призовава САЩ да се включат в процеса, като в този случай със сигурност трябва да се включи и руската страна, и страните от ЕС“, резюмира той. Оценявайки настоящото положение на нещата, Косачев изказа мнение, че позицията на Сърбия за Косово се е подобрила.
Сърбия е партньор на Русия
Русия смята Сърбия за един от основните й партньори както в Европа, така и в света като цяло, двете държави са обединени от общи идеологически възгледи и икономически интереси, подчерта Косачев.
„Имаме много общи интереси, гледаме абсолютно еднакво на необходимостта да се запази ролята на ООН и спазването на международното право. Имаме огромни проекти в газовия отрасъл, атомната енергетика, здравеопазването, образованието и селското стопанство. Ние сме много интересни партньори един за друг. Затова за нас Сърбия е един от главните и най-интересни партньори в Европа и в по-глобален контекст“, заяви Косачев.
Руският сенатор отбеляза специалното отношение в Сърбия към темата за Великата отечествена война: „Сърбия е един от главните, много близки и духовно, и политически, и икономически партньор на Русия в Европа. Няма никакво съмнение, че в миналото сме били и имаме всички шансове да останем в бъдеще заедно. В Белград се провежда шествието „Безсмъртния полк“, в Ниш – парад на Победата; а това се прави и в цяла Сърбия, а това не се случва никъде по света, освен в самата Русия. Ние ценим високо моралната и отговорна позиция на Сърбия и нейния народ“.
На 9 май около 10 хиляди души излязоха по улиците на сръбската столица в колоната на "Безсмъртния полк". Въпреки проливния дъжд, хората носеха портретите на предците си и знамената на Русия и Сърбия. Колоната бе ръководена от министъра на иновациите и технологиите на страната Ненад Попович, руските сенатори Константин Косачев, Валери Рязански и руския посланик в Белград Александър Чепурин.
Акцията "Безсмъртният полк" се проведе в Сърбия за четвърти път. Жителите на различни градове на страната, представители на ветерански организации, сдружения на руско-сръбското приятелство, дипломатически корпус на страните от ОНД, организации на руски сънародници, бизнес структури, излязоха по улиците на сръбските градове с портрети на роднини и приятели, като по този начин пресъздадоха картината на съдбата на войниците, участвали в двете Световни войни и отблъскването на агресията на НАТО срещу Югославия през 1999 година. Походите на Безсмъртния полк се проведоха в 12 града в страната, включително в Белград, Нови Сад и Ниш.
Руският дом в Белград действа като координатор в подготовката на тържествата за Деня на победата, организира срещи на организационния комитет с участието на кмета на сръбската столица, фондация "Безсмъртен полк на Сърбия", сръбския клон на Международната обществена фондация за единство на православните народи, Балканската казашка войска, сръбското отделение на всеруския мотоклуб „Нощни вълци“, координационния съвет на руските сънародници, руското национално малцинство, младежки и доброволчески организации. Основни партньори на събитията бяха компаниите "Нефтена индустрия на Сърбия" (НИС) и "Лукойл".
Превод и редакция: Иван Христов
