Разделянето на Британска Индия идва като следствие от Втората световна война, когато и Великобритания и Британска Индия се сблъскват със сериозни икономически проблеми, предизвикани от войната и демобилизацията. Според намеренията на застъпниците за създаване на мюсюлманска държава на част от територията на бившата индийска колония, след получаването на независимостта територията трябва да бъде разделена на равни „Пакистан“ и „Индустан“.
Самото разделяне, според водещи политици като Мохамед Али Джинна, лидер на Всиндийската мюсюлманска лига, и Джавахарлал Неру, лидер на Индийския национален конгрес, трябваше да доведе до мирни отношения. Но тъй като индусите и мюсюлманите са разпръснати неравномерно в цялата страна, разделянето на Британска Индия на Индия и Пакистан през 1947 г. не беше възможно по религиозни линии. Близо една трета от мюсюлманското население на Британска Индия остава в Индия. Между-комуналното насилие между индусите, сикхите и мюсюлманите доведе до между 500 000 и 1 милион жертви.
Управляваните от князе територии, като Кашмир и Хайдарабад също са включени в разделянето. Лидерите им получават възможността да изберат дали да се присъединят към Индия или Пакистан.
Първа Индо-Пакистанска война (1947-1949)
Войната, наречена още Първа Кашмирска война, започва през октомври 1947 година, когато Пакистан поради опасенията си, че махараджата на княжество Кашмир и Джаму (където мюсюлманите са мнозинство и има значителен брой индуси) Хари Сингх ще се присъедини към Индия, организира местни племенни мюсюлмански сили, които с подкрепата на армията на Пакистан нападат и окупират части от княжеството и принуждават махараджата да подпише договор с Идния за военна взаимопомощ. На 22 април 1948 година Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 47. Фронтовете постепенно се втвърдяват по това, което стана известно като линия за контрол. Официално прекратяване на огъня бе обявено в 23:59 часа през нощта на 1 януари 1949 г. Индия получава контрола над около две трети от територията на княжеството (долината Кашмир, Джаму и Ладах), докато Пакистан получава грубо около една трета (Азад Кашмир и Гилгит-Балтистан).
Втора Индо-Пакистанска война от 1956 г.
Тази война започва след осъществената от Исламабад „Операция Гибралтар“, която цели да инфилтрира сили в Джаму и Кашмир, които впоследствие да предизвикат бунт срещу управлението на Индия. Ню Делхи отговаря с пълномащабна военна операция срещу Западен Пакистан. Седемнайсетдневната война води до хиляди жертви от двете страни и в нея участват най-много бронирани машини и се провежда най-голямата танкова битка след Втората световна война.
Военните действия между двете страни приключват след обявяването на примирието, договорено след дипломатическа намеса на Съветския съюз и САЩ и последващото издаване на Ташкентската декларация. При прекратяването на огъня Индия има надмощие над Пакистан.
Трета Индо-Пакистанска война от 1971 г. (Война за независимостта на Бангладеш)
Тази война е уникална, тъй като не е предизвикана от кашмирския въпрос, а започва заради кризата, създадена от политическата битка в бившия Източен Пакистан (сега Бангладеш) между шейх Муджибур Рахман, лидер на Източен Пакистан, и Яхия Хан и Зулифкар али Буто, лидерите на Западен Пакистан. Това кулминира в обявяването на независимост на Бангладеш от Пакистан. Заради последвалата военна операция и кръвопролитията в Бангладеш от 1971 година, около 10 милиона бенгалци от Източен Пакистан бягат в съседна Индия. Ню Делхи се намесва в конфликта. След голям превантивен удар от Пакистан, започват пълномащабни военни действия между двете страни.
Пакистан атакува на няколко места по западната граница на Индия с Пакистан, но индийската армия успешно задържа позициите си. Индийската армия бързо реагира на движенията на пакистанската армия на запад и постига няколко първоначални успеха, включително окупира около 15 хил. кв. км. от територията на Пакистан (територията, придобита от Индия в пакистанския Кашмир, Пакистанските сектори на Пенджаб и Синдх е върната на Пакистан чрез Споразумението Симла от 1972 г., като жест на добра воля).
След две седмици интензивен бой, пакистанските сили в Източен Пакистан се предават на общото командване на индийските и бангладешките сили, след което е основана Народна Република Бангладеш. Тази индо-пакистанска война отнема най-много човешки животи, а освен това е регистриран най-големият брой военнопленници след Втората световна война, след като повече от 90 хиляди пакистански войници и цивилни се предават на Индия. По думите на един от пакистанските автори, „Пакистан загуби половината си флот, една четвърт от военновъздушните си сили и една трета от армията си“.
Четвърта Индо-Пакистанска война от 1999 г. (Каргилска война)
Повече известна като Каргилската война, този конфликт между двете страни е по-ограничен. В началото на 1999 година пакистански войници преминават Контролната линия и окупират индийска територия в окръг Каргил. Индия отговаря с широкомащабна военна и дипломатическа офанзива за изтласкване на пакистанските нашественици. След два месеца индийската армия вече е успяла да си върне повечето от хребетите, които преди това заемат пакистанците. Според официалните данни около 75% -80% от засегнатите райони и почти всички високи терени са били под контрола на Индия. Опасявайки се от мащабна ескалация на военния конфликт, международната общност, ръководена от Съединените щати, увеличава дипломатическия натиск върху Пакистан да изтегли силите си от останалата индийска територия. Изправена пред възможността за международна изолация, и без това крехката пакистанска икономика беше допълнително отслабена.След изтеглянето моралът на пакистанската армия пада заради многото жертви, които понася северната лека пехота по време на боевете. Правителството отказва да приеме мъртвите тела на много офицери, въпрос, който провокира възмущение и протести в северните райони. Пакистан първоначално не призна много от жертвите си, но Наваз Шариф по-късно каза, че над 4000 пакистански войници са били убити в операцията и че Пакистан е загубил войната. Към края на юли 1999 г. организираните военни действия в района на Каргил са преустановени. Войната е голямо военно поражение за пакистанската армия.
Редакция: Иван Христов
Още военни новини четете в специализираното издание на Фокус "Военни известия"
